О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 27.02.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и трети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав :
Председател: Светлана Калинова
Членове: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
като изслуша докладваното от съдия Яначкова ч. гр. д. № 71 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение № 10 от 12 януари 2012 г., постановено по гр. д. № 815 по описа за 2011г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба № 718/01.03.2011г., подадена от [община] против решение № 544/18.11.2010г., постановено по гр. д. № 757/2010г. на Благоевградския окръжен съд. В частната жалба се поддържа, че цената на иска следва да се определи към момента на постановяване на въззивното решение, обжалвано с касационната жалба, и по начина, посочен в чл.69, ал.1, т.2 ГПК.
Другата страна [фирма] не е подала отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна и правото на жалба е упражнено с редовна жалба в срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалвания съдебен акт, съставът на ВКС е приел, че цената на предявения иск е под 5 000 лв., изчислена като ? от данъчната оценка, съгласно чл.55, ал.1 б.”б” ГПК (отм.), поради което касационната жалба, подадена при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 ГПК, е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно чл.280, ал.2 (изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., при действието, на който е упражнено правото на касационна жалба) ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Размерът на цената на иска по исковете за собственост, какъвто е предявеният по настоящото дело иск с правно основание чл.108 ЗС, се определя от данъчната оценка – възлиза на ? от нея съгласно правилото на 55, ал.1, б.”б” ГПК ( отм., но действал към момента на предявяване на иска на 29.02.2008г.). В разглеждания случай от представеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка на имота, предмет на делото (л.24 от описа на Разлошкия районен съд ), се установява, че данъчната му оценка е в размер на 11 174, 80 лв. Ищецът е посочил като цена на иска сума под 5 000 лв., на колкото възлиза ? от данъчната оценка, – 2 793, 70 лв. за целия имот от 2 920 кв. м. (молба на л.22 от описа на районния съд), от които за 1 320 кв. м. е бил уважен искът от въззивната инстанция, срещу чието решение в частта, в която исковата претенция е уважена, е подадена касационна жалба.
Съгласно чл.56 ГПК (отм.), цената на иска се посочва от ищеца, спорове във връзка с нея могат да се повдигат от ответника или от съда най – късно в първото заседание, а определението на съда, с което се увеличава цената на иска подлежи на обжалване с частна жалба. След изтичане на сроковете по чл.56 ГПК (отм.), съотв. след посочването на цена на иска и възприемането й от съда и от ответника, се преклудират споровете относно цената на иска и настъпили в течение на процеса промени в оценката на спорното право, не влияят върху цената на иска. По тези съображения, доколкото в срока по чл.56 ГПК ( отм.), цената на иска е посочена и удостоверена чрез данъчна оценка, именно въз основа на нея следва да се прецени дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Понеже тази цена, вкл. и за целия имот, е под определения в чл.280, ал.2 ГПК размер, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба от 01.03.2011г. като подадена срещу акт, неподлежащ на касационен контрол, е недопустима. Релевираните в частната жалба доводи, че приложението на чл.280, ал.2 (изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) ГПК трябва да се преценява според актуална данъчната оценка на имота и по правилата на действащия ГПК, с оглед обсъденото по – горе относно момента на определяне на цената на иска, са неоснователни. В процесуалния закон не е предвидена възможност да се взема предвид промяна в оценката на спорното право, настъпила на етапа на въззивното производство, нито промяна в цената на иска към момента на подаване на касационната жалба, т. е. не са установени различни правила за определянето й от тези, регламентирани при образуване на първоинстанционното съдебно производство в процесуалния закон по реда, по който се разглежда то. Ето защо приложената пред Върховния касационен съд данъчна оценка на имота за 2011г. е неотносима.
По горните съображения атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение определение № 10 от 12 януари 2012 г., постановено по гр. д. № 815 по описа за 2011г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.