О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. София, 31.07.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд и Върховен административен съд – смесен петчленен състав в закрито заседание на 12 юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРУСЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
СТЕФКА КЕМАЛОВА
като изслуша докладваното от съдията З.Атанасова гр.дело № 2/2018 г. – А и за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по чл.135,ал.4 от АПК.
Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат от Варненския районен съд с Административен съд гр. Варна за разглеждане на жалба вх. № 19823/15.12.2017 г., подадена от П. Б. П., чрез адв.Н. К. С. против мълчалив отказ на кмета на [община] по подадено заявление с вх. № РД 14022038ВН/15.09.2014 г., с което П. Б. П. е поискала на основание чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ обезщетяване с равностойна земя от държавния или от общинския поземлен фонд.
Административен съд гр. Варна с определение от 20.12.2017 г. по адм.дело № 3482/2017 г. е приел, че според приложеното по административната преписка заявление вх. № РД14022038ВН/15.09.2014 г. е установено, че с него жалбоподателката П. Б. П., чрез адв. Н. С. е сезирала кмета на [община] с искане да й се предостави на основание чл.10б ЗСПЗЗ, чл.19, ал.1 ППЗСПЗЗ и чл.27а ППЗСПЗЗ подходяща земя за обезщетение от общинския поземлен фонд или държавния поземлен фонд във връзка с правата, признати на наследниците на А. Д. П. с постановено по техен иск по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ и влязло в законна сила на 27.01.2007 г. решение по гр.дело № 2725/2006 г. и постановеното във връзка с него решение на ОСГЗ В. от 2007 г., с което на наследниците на А. Д. П. е признато правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници върху находящ се в терен по пар.4 земеделски имот – нива от 2 дка в местност”К. А. чешме”, землището на В. – В.. Съдът се е позовал на пар.19,ал.1 ЗИД АПК/обн.Д.в.бр.39/2011 г./, според който индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК, като постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. С оглед на тези разпоредби е формиран извод, че компетентен да се произнесе по жалбата е Районен съд [населено място].
С определение № 164/04.01.2018 г. по адм.дело № 19462/2017 г. Варненския районен съд се е позовал на разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, според която собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в друго, образувани въз основа на тях селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии/населени места/ или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Взети са предвид и разпоредбите на ал.2,т.1 от чл.10б ЗСПЗЗ, според които компетентността по определяне на земите е възложена на общинския съвет, който взема решение въз основа на мотивирано предложение на общинската служба по земеделие – когато земите, върху които собствеността не може да се възстанови, поради обстоятелствата, посочени в ал.1 са застроени с обекти, които са общинска собственост.
Съдът е възприел практика на смесен петчленен съдебен състав на ВКС и ВАС, обективирана в определение № 19/26.03.2013 г. по дело № 10/2013 г., според която решението на общинския съвет се взема в изпълнение на правомощията му, посочени в чл.21,ал.1,т.8 ЗМСМА. В същото определение е прието, че съгласно чл.8,ал.1 ЗОС актовете на общинския съвет и кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл.45 ЗМСМА, че тези решения са общи административни актове, съгласно чл.65 АПК, а не индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, което следва от естеството на съдържанието им и техния автор, а не от обстоятелството, че техен предмет е земеделска земя. Според същото определение, след като не е налице спор относно законосъобразността на акт, издаден по ЗСПЗЗ или ППЗСПЗЗ по отношение на който е приложимо изключението от общата компетентност за разглеждане на административни спорове от административните съдилища, то компетентността да разгледа жалбата против решение на съответния общински съвет е на административния съд.
Районният съд е приел, че предмет на обжалване е мълчалив отказ, който е в резултат на сезиране на компетентен административен орган по смисъла на чл.58,ал.1 АПК, което искане произтича от правоимащо лице, което на осн.чл.10б ЗСПЗЗ желае да бъде обезщетено със земя от държавния или общинския поземлен фонд. С оглед на това е формиран извод, че следва да се повдигне препирня за подсъдност между Варненския районен съд и Административен съд гр. Варна относно компетентността за разглеждане на подадената жалба от П. Б. П., чрез адв.Н. С..
Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че спорът е подсъден по правилата на родовата и местната подсъдност на Районен съд [населено място] по следните съображения:
Подадена е жалба вх. № 19823/15.12.2017 г. от П. Б. П., чрез адв.Н. С. срещу мълчалив отказ на кмета на [община] по подадено заявление вх. № РД 14022038ВН/15.09.2014 г.
Видно от приложените към административната преписка доказателства жалбоподателката П. П., чрез адв. Н. С. е подала заявление вх. № РД 14022038ВН/15.09.2014 г. до кмета на [община]. В заявлението са изложени твърдения, че с решение по гр.дело № 2725/2006 г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 27.01.2007 г. е признато за установено по отношение на ОСЗГ [населено място], че наследниците на А. Д. П., б.ж. на [населено място] имат право да възстановят правата му върху притежаван недвижим имот – 2 дка, част от нива с площ от 12.5 дка в землището на [населено място], В., м.”К.-А. ч.”, по иска предявен от наследниците на посочения наследодател с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ срещу ОСЗГ В.. Твърденията са, че въз основа на постановеното съдебно решение е издадено решение № 1472/16.04.2007 г. на ОСЗГ В., с което е признато правото на собственост на наследниците на А. Д. П. в съществуващи стари реални граници на недвижимия имот – нива от 2 дка, находяща се в терен по пар.4 на „В.” в м.”К. А. м.”. В заявлението се твърди, че със заповед на кмета на [община] процесния имот е възстановен на други лица – наследници на Д. В.. Искането в заявлението е заявителката да бъде обезщетена с подходяща земя от общинския или държавен поземлен фонд на основание чл.10бЗСПЗЗ, чл.19,ал.11 и сл.ППЗСПЗЗ и чл.27а ППЗСПЗЗ.
Съгласно чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Според ал.2-ра когато лицата по ал. 1 са поискали обезщетение с равностойни земи, обезщетяването е: със земи от общинския поземлен фонд, определени от общинския съвет въз основа на мотивирано предложение на общинската служба по земеделие – когато земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, са застроени с обекти, които са общинска собственост- т.1, със земи от държавния поземлен фонд – в останалите случаи – т.2.
В хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ по искане на правоимащите лица за обезщетение с равностойна земя от държавния или общински поземлен фонд Общинската служба по земеделие постановява решение, с което признава правото на обезщетение. Решението е със съдържание, според предвиденото в чл.19а,ал.4 ЗСПЗЗ. Съгласно чл.26,ал.14 ППЗСПЗЗ това решение се връчва на заинтересованите лица по реда на ГПК и подлежи на обжалване по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ – пред районния съд по местонахождението на имота. Посоченото решение е индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, който попада в приложното поле на пар.19,ал.1 ЗИД на АПК/Д.в.бр.39/2011 г./. Функциите на общинския съвет по чл.10б ЗСПЗЗ се свеждат само до определяне вида, размера и местонахождението на земите от общинския поземлен фонд за обезщетяване на собствениците. Органът, който издава решение по чл.10 б ЗСПЗЗ е Общинската служба по земеделие. Този извод не се променя от твърдените в жалбата обстоятелства, че с решение на Общинската служба по земеделие [населено място] № 1472/16.04.2007 г. на наследниците на А. Д. П. е признато право на собственост върху нива от 2 дка, находящ се в терен по пар.4 на В. в м.”К. А. Ч.”, съответно от обстоятелството, че е постановен влязъл в сила отказ на кмета на район „Вл.В.” при [община] да издаде заповед по реда на пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за имота, описан в решението на ОСЗ. Подаденото заявление с вх. № РД 14022038ВН/15.09.2014 г., по което жалбоподателката счита, че е налице мълчалив отказ е за обезщетяване с равностойна земя от държавния или общински поземлен фонд в хипотезата на чл.10 б ЗСППЗ.
Съгласно разпоредбите на пар.19,ал.1 ЗИД на АПК/Д.в.бр.39/2011 г./ индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от трима съдии.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че компетентен да се произнесе по жалбата на П. Б. П. вх. № 19823/15.12.2017 г. против мълчаливия отказ на кмета на [община] е Районен съд гр. Варна. Доколко е налице мълчалив отказ и от компетентен орган преценката следва да се извърши от Варненския районен съд.
По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на основание чл.135,ал.4 АПК
О П Р Е Д Е Л И :
Компетентен да разгледа жалба вх. № 19823/15.12.2017 г., подадена от П. Б. П., [населено място], общ.А., В. област, [улица], чрез адв.Н. С. срещу мълчалив отказ на кмета на [община] по подадено заявление с вх. № РД14022038ВН/15.09.2014 г. с правно основание чл.10б, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ и чл.27а,ал.1 ППЗСПЗЗ е Районен съд гр. Варна, на когото делото да се изпрати за разглеждане.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: