О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
Гр.София, 18.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 26 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “М. & Т. И. – Е. В. мбХ “О. , гр. Б., Федерална Република Германия срещу определение от 20.11.2008г., с което Д. окръжен съд е прекратил производството по т.д. № 215/2008г. по подадената от частния жалбоподател въззивна жалба.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли същото да се отмени.
Ответникът “Г” О. , гр. Д. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е допустима без проверка на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение Д. окръжен съд е приел, че въззивната жалба на “М. & Т. И. – Е. В. мбХ “О. е просрочена, тъй като 14-дневният срок за обжалване на решението по гр.д. № 211/07г. на Д. районен съд е изтекъл на 08.07.2008г., а жалбата е депозирана на 10.07.2008г. За начало на течението на срока съдът е приел датата на получаване на препис от решението – 24.06.2008г. от сътрудник на пълномощника на въззивника, съгласно отметка върху първоинстанционния съдебен акт. Съдът е изложил и допълнителни съображения за частична недопустимост на жалбата, с която се атакува решението на районния съд по уважените на ищеца искове.
Определението е правилно.
Видно от отметката на гърба на решението по гр.д. № 211/07г. препис от същото е получен на 24.06.08г. – отметката е подписана за адв. Ю. М. Съобщение за изготвяне на съдебното решение е връчен на адв. М на 26.06.2008г. съгласно разписката по делото.
С оглед на оспорването на подписа върху решението въззивният съд е разпитал като свидетели деловодителят на съдебния състав, постановил решението на Д. районен съд и сътрудника на адв. Ю. М. Свидетелката М. И. е посочена от адв. М като лице, което работи в адвокатската му кантора. Според изявленията на свидетелката, тя написала и подписала отметката за получаване на препис от решението, но не може да си спомни дали правилно е поставила датата. Обяснява, че получавала преписи, след като има разрешение от адв. М, а в конкретния случай между тях не е възникнал някакъв конфликт. Свидетелката Р. обяснява, че преписите се получавали адвокати по делата или от техни сътрудници, като деловодителите се доверявали на лицата, които получават преписите и правят отметките по делата.
В Г. С. на О. правила на ГПК /отм./ е уреден начинът на връчване на призовки, съобщения и други книжа по делата. Срокът за обжалване на решенията, постановени от първоинстанционния съд, съгласно чл.197 от ГПК, тече от датата, на която страна е уведомена, че решението с мотивите е изготвено. Следователно не е необходимо известяване в какъв смисъл е решението на съда, както и получаването на препис от същото, а е достатъчно обстоятелството, че съдебният акт с мотивите е на разположение на страните в деловодството на съда. Правилата за връчване на съобщения гарантират надлежното им получаване от страните по делото, с оглед на защитата на процесуалните им права, но снабдяването с препис от акта, който подлежи на обжалване, гарантира с по-голяма степен правата на страната, тъй като едновременно със съобщението, тя се запознава и със съдържанието на акта на съда. Получаването на копие от подлежащото на обжалване решение следва да се определи и като изявление, че на страната е известно, че решението по делото е изготвено. Изявлението е обективирано в писмен акт – отметката върху решението. След разпита на свидетелката И отметката се оспорва само досежно поставената дата, но не и до написването, подписването, получаването на документа и правото на сътрудника да го получи. Предвид неоспорването на посочените факти, въззивният съд правилно е приел за дата на получаване на преписа, положената от св. И дата – 24.06.2008г. на гърба на първоинстанционното решение. В този смисъл, обстоятелството, че лице, което няма качеството на процесуален представител на страната, е получило препис от решението, не опорочава уведомяването.
По тези съображения изводите на въззивния съд за получаване на препис от решението на 24.06.2008г., от който момент тече срокът за обжалване съгласно чл.197 от ГПК /отм./ са правилни.
На следващо място, законосъобразно въззивния съд е констатира, че жалбата на “М. & Т. И. – Е. В. мбХ “О. е недопустима, в частта, с която се атакува първоинстанционния съдебен акт за уважаване на предявените искове.
В началото на въззивната жалба е посочено, че решението се обжалва в частта за отхвърляне на частично предявените претенции, но при излагане на основанията за обжалване и формулиране на исканията въззивникът е поискал след отмяна на решението да му бъдат присъдени сумите, не в размера на частично заявените претенции, а съобразно посочената цена на пълния размер на вземането.
След указания от първоинстанционния съд с молба от 31.01.2007г. ищецът, настоящ частен жалбоподател е посочил цената на всяка една от претенциите си: за сумата от 200 евро /частичен иск от 607.13 евро/, неплатена цена за доставка на месо по фактура от 27.07.05г., сумата от 60 евро / частичен иск от 100 евро/ – обезщетение за забава върху сумата от 607.15 евро, сумата от 20 щ.д. /частичен иск от 77 щ.д./ – цена по фактура от 04.08.05г., сумата от 10 щ.д. /частичен иск от 35 щ.д./ – обезщетение за забава върху сумата от 77 щ.д., сумата от 2835.69 евро /частичен иск от 17134.88 евро/ – цена по фактура от 02.09.05г., сумата от 955.30 евро / частичен иск от 3560 евро/ – обезщетение за забава върху сумата от 17134.88 евро.
Първоинстанционният съд се е произнесъл съобразно уточненията, поради което отхвърлената част на исковете се формира по следния начин: за сумата от 200 евро, сумата от 60 евро, разликата между сумата от 4.88 щ.д. до 10 щ.д. и разликата между сумата от 724.93 евро до 955.30 евро.
Следователно, в останалата част въззивната жалба е недопустима и поради липсата на правен интерес за въззивника от обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.11.2008г., с което Д. окръжен съд е прекратил производството по т.д. № 215/2008г. по подадената от “М. & Т. И. – Е. В. мбХ “О. въззивна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.