3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 74
гр. София, 04.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 5874 по описа за 2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. И. М. и П. А. М. срещу решение № 124 от 22.07.2014 г. по гр. дело № 310/2014 г. на Апелативен съд – Варна.
Ответникът С. В. С. поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационната жалба, подадена от П. А. М. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Въззивно решение по отношение на жалбоподателката, като страна по делото не е постановено. Същата не е участвала във въззивното производство, образувано по жалба на ищеца. Само страните, участвали в производството по отношение, на които е постановено решение от въззивния съд при наличието на предвидените в закона предпоставки имат правото да подадат касационна жалба. С оглед на изложеното подадената от П. М. касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба на А. И. М. е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира по същата жалба, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е отменено решение № 628 от 25.04.2014 г. по гр. дело № 3147/2013 г. на Варненски окръжен съд, дванадесети състав и вместо него е постановено друго, с което е уважен иск, предявен от С. В. С. против А. И. М. за заплащане на сумата 52 017.10 евро или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ към деня на плащането, ведно със законната лихва върху главницата в лева – 101 736. 60 лв. от завеждане на делото – 11.10.2013 г. до окончателното й изплащане, като А. И. М. е осъден да заплати държавна такса по сметка на ВАпС в размер общо на сумата 6104.20 лв.
Варненски окръжен съд и Варненски апелативен съд са били сезирани с иск за заплащане на посочената по – горе сума. Съдържащите се в исковата молба твърдения се отнасят до възникнало между страните договорно правоотношение и по – конкретно до постигнати между страните уговорки ответникът по претенциите и неговата съпруга да прехвърлят партерния етаж от сграда в [населено място] срещу сумата 52 017.10 евро, представляваща част от сумата 90 200 евро, останалата част от която – 38 182.90 евро била заплатена от ищеца на ответниците срещу прехвърляне от тяхна страна на собствеността върху три жилищни обекта в същата сграда, предмет на договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт № 155, том ІІІ, рег. № 3476, дело № 527/2008 г. на нотариус с рег. № 492 на НК София. Липсва изложение на обстоятелствата относно съдържанието на постигнатите между страните уговорки, респективно начинът им на изпълнение за партерния етаж от сградата. От друга страна е заявен петитум за заплащане на сума, получена без правно основание. Изпълнението на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК предпоставя съответствие на фактическото и правно основание на иска, както и съответствие на правното основание на иска със заявения петитум. Непълнотата на исковата молба по отношение на обстоятелствата, относими към съдържанието на уговорките за прехвърляне на партерния етаж, както и предявяването на искане, некореспондиращо с обстоятелствата в исковата молба, възпрепятства определянето на правното основание на всяка претенция, респективно разглеждането на спора по същество.
Касационно обжалване се допуска при вероятна недопустимост на възззивното решение /арг. т. 1 ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК/ дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта, ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. При тези обстоятелства следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не релевират основания за допускане на касационен контрол, тъй като въпросът за допустимостта на въззивното решение, респективно допустимостта на предявените искове предхожда въпросите, произтичащи от произнасянето на въззивния съд по съществото на спора.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. А. М. срещу решение № 124 от 22.07.2014 г. по гр. дело № 310/2014 г. на Апелативен съд – Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5874/2014 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето гражданско отделение в тази част.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124 от 22.07.2014 г. по гр. дело № 310/2014 г. на Апелативен съд – Варна по жалбата на А. И. М..
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на 2034.73 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на ВКС в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението, с което касационната жалба на П. А. М. се оставя без разглеждане може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на това определение.
Определението в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: