О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София,01.02.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 800/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Й. от Република Т. , чрез пълномощника му а. С, срещу определение № 714 от 02.06.2009 г. по в. ч. гр. д. № 423/2009 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено поставеното от П. районен съд определение № 496 от 31.03.2009 г. по гр. д. № 1037/2009 г. за отхвърляне на депозираното от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК срещу С. М. А. от гр. П..
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че процесният запис на заповед не е редовен от външна страна, тъй като липсва един от реквизитите по чл. 535 ТЗ, а именно – наименованието „З”. Счита за неотносими към настоящата хипотеза указанията, дадени в ТРОСТК на ВКС № 1 от 28.12.2005 г., на което въззивният съд се е позовал.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Според частния жалбоподател, това основание се доказва от напълно различните мотиви в първоинстанционното и във въззивното определение по въпроса за редовността на записа на заповед от гледна точка на наименованието му, а така също и от цитираните /но без да са приложени/ две определения на П. районен съд по въпроса представлява ли годно основание по смисъла на чл. 417, т. 9 ГПК запис на заповед, издаден на език, различен от българския.
Ответникът по частната касационна жалба – С. М. А. от гр. П. оспорва частната касационна жалба като недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 30.09.2009 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че обжалваният пред него първоинстанционен акт на П. районен съд /неправилно наименован „определение” вместо „разпореждане”/, с което е отхвърлено заявлението на Б. Й. от Република Т. , е правилен като краен резултат, но не по изложените съображения. Съдебният състав не е споделил становището, че съставянето на процесния запис на заповед на турски език е довело до опорочаването му. Същевременно, обаче, съдът е констатирал друга нередовност – липса на един от задължителните реквизити на записа на заповед, визирани в чл. 535 ТЗ, а именно – непосочване на наименованието „З” в заглавието на документа, поради което е приел, че същият няма характер на менителничен ефект и не може да бъде основание за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл. 417, т. 9 ГПК.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
С оглед мотивите на въззивния съд, първият поставен от частния жалбоподател въпрос – представлява ли годно основание по смисъла на чл. 417, т. 9 ГПК запис на заповед, издаден на език, различен от българския – не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същият не е обусловил изхода на делото. Даденото от въззивния съд разрешение на посочения въпрос е изцяло в съответствие с поддържаното от частния жалбоподател становище и не е обосновал отхвърляне на подаденото от него заявление. Предвид липсата на главната предпоставка за допускане на касационно обжалване, не следва да се обсъжда и допълнителното изискване на поддържаното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По отношение на втория въпрос – за редовността на записа на заповед с оглед необходимостта от изрично посочване наименованието „З” като заглавие на документа: Макар този въпрос да е от решаващо значение за изхода на делото, същият не доказва релевираното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да е налице посоченото основание, необходимо е материалноправният или процесуалноправен въпрос, да е решаван противоречиво от съдилищата. Логическото тълкуване на посочената разпоредба сочи на извода, че това основание ще е осъществено само при наличието на влезли в сила акотве по граждански дела, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. Следователно, различното решаване на въпроса от съдебните инстанции по едно и също дело не се обхваща от посочената хипотеза. Още повече, че по този въпрос основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неприложимо, предвид наличието на задължителна съдебна практика – т. 1 от Тълкувателно решение на ОСТК на ВКС № 1 от 28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г., която в случая е съобразена от П. окръжен съд.
По изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по частната касационна жалба следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на сумата 450 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане е удостоверено в представения по делото договор за правна защита и съдействие от 07.09.2009 г.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №714 от 02.06.2009 г. по в. ч. гр. д. № 423/2009 г. на П. окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. Й. от Република Т. , съдебен адрес: гр. С., ул. „П” № 1* ет. 5, ап. 13, чрез а. С, да заплати на С. М. А. от гр. П., ул. „О” № 38, съдебен адрес: гр. П., ул. „П” № 3- партер, направените по настоящото дело разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: