4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр.София, 23.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1158 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Ч. от [населено място], подадена от адвокат Д. Д. срещу въззивно решение № 270 от 22.11.2010 г. по гр.д.№ 276/2010 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 14 от 4.03.2010 г. по гр. д. № 586/2008г. на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу К. А. М. и Д. М. А. действаща като едноличен търговец с фирма “ М.- Д. А.” иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД за обявяване нищожност на договор от 20.01.2000 г. за покупко-продажба на магазин № 31, находящ се в [населено място],[жк], с обща площ 60 кв.м., действащ като магазин за хранителни стоки, метална конструкция, сключен между А. като продавач и М. като купувач за сумата 6 000 германски марки.
В изложението се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправен въпрос: правото на собственост, което е от кръга на абсолютните права и установяването му по съдебен ред срещу лицата, които се ползват от техните права, както и защитата и законовата процедура за защита правото на собственост и по прцесуалноправен въпрос: за приложението на чл.236, ал.2 ГПК във връзка със задължението на съда да изложи мотиви и обсъди направени от страна по делото признания на неизгодни за нея факти, както и следва ли съдът да основе решението си на заключение на вещо лице, в което се приема за осъществен даден юридически факт, поради това че не са му представени определени документи от жалбоподателя.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът К. А. М., чрез пълномощника адвокат Св. В. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва ясна и точна формулировка на правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Писмен отговор на касационната жалба от ответницата Д. М. А. действаща като едноличен търговец с фирма “ М.- Д. А.”, [населено място] не е постъпил.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за прогласяване за нищожен договор за покупко-продажба от 20.01.2000 г. на магазин намиращ се в [населено място], който А., действаща като едноличен търговец е продала на К. М., поради неспазване на предписаната от закона нотариална форма, Кърджалийският окръжен съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като жалбоподателят- ищец не е доказал към датата на сключването му вещта да е променила статута си и да е станала недвижима. От събраните по делото доказателства е приел за установено, че поне до 2002 г. същият е представлявал метална конструкция- тип Л. и за продажбата му е била достатъчна писмената форма. Обстоятелството, че към настоящия момент магазина е неподвижно закрепен към земята не обосновава извод, че към момента на сключване на договора е бил със статут на недвижим имот. По тези съображение е приел, че извършената през 2000 г. покупко- продажба е на движима вещ за валидността на която е достатъчна писмената форма.
Съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от жалбоподателя материалноправен въпрос: правото на собственост, което е от кръга на абсолютните права и установяването му по съдебен ред срещу лицата, които се ползват от техните права, както и защитата и законовата процедура за защита правото на собственост не съставлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК свързан с приложението на материалноправна или процесуалноправна норма. Не се поставя правен въпрос, който да сочи на прилагане на правна норма в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, на противоречиво прилагане на правна норма и на необходимост от изменение на установената по приложението й практика, за да е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Въпросът не е и от значение за изхода на делото, тъй като не е обусловил правните изводи на съда за отхвърляне на иска по чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД.
По процесуалноправния въпрос: за приложението на чл.236, ал.2 ГПК относно задължението на съда да изложи мотиви и обсъди направени от страна по делото признания на неизгодни за нея факти не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1ГПК. В цитираното от жалбоподателя решение № 323 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 1338/2009 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК към диспозитива на решението се излагат мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните и правните изводи на съда по отношение на тях. По настоящото дело ответникът К. М. е заявил, че не е правил преустройства в магазина, тъй като не го е владял, а А. не е отговорила на въпроса за статута на закупения от нея магазин, като съдът в мотивите е приел, че не могат да настъпят последиците на чл.176, ал.3 вр. ал.1 ГПК, тъй като това обстоятелство- дали магазинът е движима или недвижима вещ не може да се установява с това по вид доказателствено средство. Или, въззивният съд не е нарушил разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, тъй като е извършил преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, като е изложил в съобразителната част на решението мотиви защо приема искът за неоснователен, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса: следва ли съдът да основе решението си на заключение на вещо лице, в което се приема за осъществен даден юридически факт, поради това че не са му представени определени документи от жалбоподателя също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изводът на съда, че жалбоподателя е продал на [фирма] на 26.11.1998 г. процесния магазин като метална конструкция, т.е. като движима вещ е изграден на събраните и обсъдени от съда в съвкупност доказателства установяващи този факт- фактура № 4 от 26.11.1998 г., заключение на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза и показанията на св. К.. Съобразно разпоредбата на чл.202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая посочената разпоредба не е нарушена.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението въпроси. Останалите доводи касаят обосноваността на изводите на съда относими към правилността на решението по същество. В производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд преценява единствено дали касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане при наличие на приложното поле по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което не дължи произнасяне по тези доводи в акта си по чл.288 ГПК.
На ответника К. А. М. не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, тъй като по делото не са представени доказателства за направени такива.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 270 от 22.11.2010 г. по гр.д.№ 276/2010 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :