О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
С. 27.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1222 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма][населено място],представлявано от изпълнителния директор М., чрез процесуалния им представител юрисконсулт И. против въззивно решение от 29.03.2010г. по в.гр.д.№ 7999 по описа за 2009г. на С. градски съд,с което е потвърдено решение от 23.02.2009г. по гр.д. № 18665/2008г.на С. районен съд за признаване на незаконосъобразно и за отмяна на наложено със заповед №9 от 6.06.2008г.дисциплинарно наказание”предупреждение за уволнение”на П. Ц. Т..
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос във връзка с нормата на чл.273 от ГПК за задължението на въззивния съд по свой почин да събере доказателства, които не са събрани от първоинстанционния съд.В представеното изложение не се сочи какви доказателства визира касатора.Според касационната жалба- става въпрос за болнични листове,които въззивният съд е отказал да приеме,поради преклузията на чл.266 от ГПК.Развитата теза е,че с отговорът на исковата молба ответникът е могъл и е представил само тези доказателства,които са били необходими за оборване твърденията на ищеца,но е останал изненадан от приетото в мотивите на съдебния акт за неспазване на срока по чл.194 от КТ, при положение,че съдът не му е дал указания за представяне на доказателства за установяване на това обстоятелства.
Не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение,поради което е редовна.За да се произнесе относно допустимостта й за разглеждане по същество, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение след преценка на изложените доводи и данните по делото,намира следното:
За да приеме иска за неоснователен въззивният съд се е позовал на мотивите на първоинстанционния акт,съгласно които наказанието на ищеца е наложено със заповед на изпълнителния директор/от 6.06.2008г./, която е постановена след изтичане на /1.06.2008г./на преклузивния срок по чл.194 ал.1 от КТ,до който това е можело да бъде направено.
При така постановения акт -следва да се приеме,че въпросът на касатора,по начина по който е поставен-за задължението на въззивния съд по свой почин да събери доказателства, които не са събрани от първоинстанционния съд– не е от значение за изхода на спора, тъй като не е свързан с решаващите изводи на съда.Въпросът за допустимите във въззивната инстанция доказателства е изяснен,включително и с постановени от ВКС по реда на чл.290 от ГПК решения и при липса в представеното изложение на конкретизация-в каква връзка се поставя- няма как да бъде допуснато по него касационно обжалване.Съгласно приетото в т.1 от ТР №1/2009г.на ОСГТК на ВКС – касационният съд не е длъжен и не може да извежда от твърденията на касатора и от посочените от него факти и обстоятелства правния въпрос от значение за делото,тъй като това би било в ущърб на ответната страна,а и е възможно съдът да вложи различно от желаното от касатора съдържание.
В случая –ако тезата на касатора е,че в нарушение на процесуалните правила /без да укаже,че се нуждае от установяване/ -съдът е разгледал въпроса за спазването на срока по чл.194 от КТ,то тя е неправилна. Задължението на съда служебно/без искане от страната/ да се произнесе по въпроса за спазването на сроковете произтича от преклузивната им същност и от императивния характер на разпоредбите,с които те са установени.В този смисъл страната е била длъжна своевременно/без указания от съда/ да представи доказателства за всички обстоятелства,за които съдът следи служебно.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.03.2010г. по в.гр.д.№ 7999 по описа за 2009г. на С. градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.