3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София,29.01. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
разгледа докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 31/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. П. И. от [населено място] срещу определение № 245 от 26.10.2012 г., постановено по т. д. № 679/2012 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата на частния жалбоподател за отмяна, на основание чл.303, ал.1 ГПК, на определение № 318 от 02.05.2012 г. по ч. т. д. № 936/2011 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като твърди, че същото е неправилно по изложени в жалбата съображения.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва частната жалба като неоснователна в писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
Производството по т. д. № 679/2012 г. е образувано пред ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, по молба на Х. П. И. за отмяна на определение № 318 от 02.05.2012 г., постановено по ч. т. д. № 936/2011 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. Със същото е потвърдено определение № 543 от 18.07.2011 г. по ч. гр. д. № 108/2011 г. на Ловешки окръжен съд, с което са оставени без разглеждане като недопустими възражение по чл.423, ал.1, т.1 ГПК и частна жалба по чл.419 ГПК срещу разпореждане № 1805 от 11.05.2009 г. по ч. гр. д. № 635/2009 г. на Ловешки окръжен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Х. П. И. в полза на [фирма], както и направеното от длъжника искане за спиране на предприетото във връзка със заповедта принудително изпълнение. Т. състав на ВКС, Второ отделение, е потвърдил въззивното определение, след като е приел за правилен извода на въззивния съд, че възражението е подадено след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.423, ал.1 ГПК.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна, тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че тя е недопустима, тъй като определението по ч. т. д. № 936/2011 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, не попада сред актовете, които подлежат на отмяна по реда на чл.307 ГПК и на лимитивно изброените в чл.303, ал.1 ГПК основания. Недопустимостта на молбата е мотивирана и с разрешенията в т.1 и т.2 от Постановление № 2/29.11.1977 г. на ВС, с които е обосновано становището, че след като не разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, включен в предмета на делото, определението не може да бъде предмет на извънинстанционното производство за отмяна.
Обжалваното с частната жалба определение е правилно.
Производството по чл.303 и сл. ГПК, аналогично на производството по чл.231 и сл. от ГПК от 1952 г. /отм./, е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Според задължителните указания в Постановление № 2/1977 г. на Пленума на ВС, освен влезлите в сила решения, отмяната е допустима и по отношение на определения, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси от предмета на делото са приравнени по правни последици на решението и за които законът не предвижда друг ред за защита. Постановлението е прието при действието на отменения ГПК от 1952 г., но е приложимо и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. поради принципно непроменения характер на уреденото в чл.303 и сл. ГПК производство по отмяна на влезли в сила решения. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е насочена към преодоляване на стабилитета и обвързващата сила на влезлите в сила решения и близките до тях определения, които са задължителни за страните, за техните правоприемници и наследници и разрешават спорни въпроси, неподлежащи на пререшаване в последващ съдебен процес. Актовете на съда, които не разрешават материалноправен спор и не са скрепени със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на производството по отмяна.
С определението, чиято отмяна е поискана пред тричленния състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, друг състав на ВКС е потвърдил по реда на чл.278, ал.2, изр.1 ГПК определение на въззивен съд, с което са оставени без разглеждане възражение по чл.423, ал.1 ГПК и частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК заповед за изпълнение. Единственият въпрос, разрешен с определението, е процесуалноправен и се отнася до спазването на предвидения в закона преклузивен срок за подаване на възражение по чл.423, ал.1 ГПК. Постановеното в рамките на производството по чл.278, ал.2 ГПК определение на ВКС не съдържа произнасяне по материалноправни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство и конкретно – със съществуването на претендираното в това производство парично вземане. Поради това, както правилно е преценил и тричленният състав на Първо отделение, определението не е от категорията съдебни актове, които могат да бъдат отменяни по реда на чл.307 ГПК и на основанията, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, обжалваното с частната жалба определение следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се обсъждат твърденията и доводите в частната жалба, отнасящи се до обстоятелствата по издаване на изпълнителния лист, узнаването на заповедта за изпълнение, подписването на протокола за опис от 08.07.2009 г., погасяването по давност на заявеното в заповедното производство вземане, пороците на договора за кредит, от който произтича вземането, и последиците от провеждането на принудително изпълнение въз основа на заповедта за незабавно изпълнение. Същите са извън предмета на произнасяне в обжалваното определение, поради което нямат значение за правилността на определението.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 245 от 26.10.2012 г., постановено по т. д. № 679/2012 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :