5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№74
София,14.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 4091/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник юрк. Л. Б., срещу решение № 3797 от 22.05.2013 г. по гр.д. № 2180/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV”г” въззивен състав, с което след отмяна на решение от 16.11.2012 г. по гр.д. № 6882/2011 г. на Софийски районен съд, 44 състав в частта за отхвърляне на предявените искове е признато за установено, на основание чл.415 ГПК, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД, че [фирма], с предходна търговска фирма „С. [фирма], дължи на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 19 770.28 лв. – възнаграждение по договор за изработка от 13.10.2008 г. и анекс от 25.05.2009 г., фактурирана с фактура № [ЕГН]/10.05.2010 год., ведно със законната лихва от 19.10.2010 г., както и обезщетение за забавено изпълнение за периода от 11.06.2010 г. до 18.10.2010 г. в размер на 670.55 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. № 50579/2010 г. по описа на СРС, 44 състав.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за неговата отмяна. Според касатора въззивният съд неправилно не е отчел липсата на осчетоводяване на фактурата от възложителя, в какъвто смисъл е и заключението на счетоводната експертиза /невъзприета в тази й част/ и е изведен незаконосъобразен извод за приемане на работата без възражения. Подробни съображения във връзка с доказателственото значение на фактурата са изложени в жалбата, с позоваване на практика на ВКС.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице произнасяне по въпроса, касаещ осчетоводяването на фактурите като необходима предпоставка за признание на иска и приемане на работата. Твърди се, че възприетото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в отклонение от задължителната практика на ВКС: решение по т.д. № 593/2009 г., II т.о., решение по т.д. № 380/2009 г., I т.о., решение по т.д. № 991/2009 г., II т.о. и решение по т.д. № 588/2010 г., II т.о
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Г. В., оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество поддържа доводи за правилност на въззивното решение, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски градски съд е приел за установено съществуването на договор със съществените характеристики на договор за изработка въз основа на представените по делото договор от 13.10.2008 г. и анекс от 25.02.2009 г., по силата на които ответното дружество е възложило, а ищецът е приел да изпълни, със собствени материали и техника и при уговорено възнаграждение за единица работа, възстановяване на асфалтовите настилки на уличната мрежа във връзка с изпълнението на обект „Рехабилитация и разширение на водоснабдителната и канализационна мрежа на [населено място]”. Въз основа на писмените доказателства – протокол за установяване завършването на строителни и монтажни работи от 10.05.2010 г., двустранно съставена фактура № [ЕГН]/10.05.2010 г., дневници за полагане на асфалтова смес, кантарни бележки, двустранен протокол за проверка дебелината на асфалтовата покривка от 24.04.2010 г. и заключенията на техническата и счетоводна експертизи е направен извод за изпълнение на възложените работи за обща сума 19 770.28 лв. Отчитайки подписването на протокола и на фактурата от представител на възложителя, макар и да е лице, различно от представляващия дружеството – ответник, въззивният съд е счел, че съгласно чл.301 ТЗ тези действия обвързват ответния търговец, тъй като считано най-късно от връчването на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, не се е противопоставил на тези действия. Решаващият състав е направил извод за надлежно изпълнение на възложената работа, която е приета без възражения съгласно чл.264 ЗЗД. Доводите на ответното дружество за липсата на приемане на работата от законния представител на дружеството – възложител са преценени като неоснователни, а липсата на осчетоводяване на фактурата е свързано с неизпълнено задължение на ответника, от което той не би могъл да черпи права. Изложени са и допълнителни съображения, че счетоводната експертиза във връзка с осчетоводяването на процесната фактура от ответника е необоснована, предвид липсата на конкретни констатации на вещото лице, въз основа на които е дадено заключението в тази му част.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с доказване приемането на СМР и изискуемостта на дължимото на изпълнителя възнаграждение в пълния договорен размер, по принцип е важен за изхода на делото, но той не би могъл да се определи като единствено обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд е основал своите изводи не само на издадената от дружеството – изпълнител по договора фактура, но и въз основа на целия доказателствен материал по делото, относим към точното изпълнение на възложената работа и нейното приемане без възражения от представител на дружеството – възложител. Както по отношение на фактурата, така и по отношение на протокола от 10.05.2010 г. за установяване завършването на СМР, отчитайки липсата на ангажирани от ответника /сега касатор/ доказателства за незабавно противопоставяне на извършените от името на търговеца действия, съдът е приложил законовата презумпция на чл.301 ТЗ. В касационната жалба не се съдържат доводи за незаконосъобразно възприемане на фактическите действия по приемането на извършените СМР, нито е формулиран правен въпрос, свързан с презумиране на потвърждаването от страна на търговеца на извършените без представителна власт действия.
Независимо от горното, необходимо е да се отрази, че изводите на решаващия състав са в резултат на конкретна преценка на правнолеревантните факти и на приетите в първоинстанционното производство доказателства, като правилността на фактическите и правни изводи не би могла да се преценява в рамките на производството по селекция на касационните жалби. От друга страна, видно от съдържанието на касационната жалба, част от което е и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, искането за достъп до касация всъщност е основано на твърдяна от касатора неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Съобразно указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставените правни въпроси трябва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, като основанията за допускане на обжалването, са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Твърдението на касатора за допуснато от въззивния съд отклонение от цитираната по-горе и приложена към жалбата практика на ВКС относно доказателственото значение на фактурата, не може да се счете за основателно, тъй като в случая двустранно подписаната фактура не е единственото доказателство за приемане на възложената работа, а от друга страна във връзка с действията по приемането съдът е приложил чл.301 ТЗ.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно, предвид липсата на доказателства за действително направени разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 3797 от 22.05.2013 г. по гр.д. № 2180/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV”г” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: