3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София.10.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 36/2017 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Л., ул. Стара планина” 113, срещу определение № 192 от 13.10.2016 г. по ч.т.д. № 259/2016 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е оставена без разглеждане депозираната от [фирма] частна жалба с вх.№ 5419/19.05.2016 г. против определение № 116 от 26.02.2016 г. по в.ч.т.д. № 35/2016 г. на Окръжен съд Русе, с което са потвърдени: разпореждане № 15604/11.11.2015 г. по ч.гр.д. № 6655/2015 г. на Районен съд – Русе за допускане на незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК по ч.гр.д. № 6655/2015 г. на Районен съд Русе и определенията с еднакви номера 6755 от 07.12.2015 г. на Районен съд Русе по същото ч.гр.дело, постановени по молби на [фирма], [фирма], Ц. И. Л. и И. И. Л. за спиране на незабавното изпълнение, на основание чл.420 ГПК. Поради констатираната недопустимост на частната жалба, производството по в.ч.т.д. № 259/2016 г. по описа на Апелативен съд Велико Т. е прекратено с атакуваното пред ВКС определение.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението поради необоснованост, при допуснато съществено нарушение на процесуални правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят е изложил подробни фактически и правни съображения за незаконосъобразност на предварителното изпълнение на заповедта за изпълнение, предвид издаденото обезпечително определение по Регламент 1215/2013 г. ЕС, подлежащо на незабавно изпълнение.
Ответната страна – Банка [фирма] не е заявила становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания процесуален съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – Велико Т., позовавайки се на т.8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че с постановяване на въззивното определение, с което са потвърдени съдебните актове на заповедния съд за допускане на незабавно изпълнение на издадената, на основание чл.417, т.2 ГПК, заповед за изпълнение и за отказа за спиране на незабавното изпълнение, на основание чл.420 ГПК, инстанционният контрол е изчерпан. Поради това е изведен извод за недопустимост на депозираната срещу въззивното определение частна жалба. Констатирано е и, че дружеството частен жалбоподател не е лигитимирано да обжалва въззивното определение в частта, с която са потвърдени определенията на първата инстанция по подадени молби по чл.420 ГПК от останалите длъжници: [фирма], Ц. И. Л. и И. И. Л..
Настоящият състав на ВКС приема, че независимо от правилността на изводите на съдебния състав за процесуална недопустимост на депозираната пред Апелативен съд – Велико Т. частна жалба, които са в съответствие със задължителните указания по т.8 от ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, извършената преценка е извън функционалната компетентност на този съд. Подадената от [фирма] частна жалба с вх. № 5419/19.05.2016 г., имаща характер на частна касационна жалба, е насочена срещу въззивното определение на Окръжен съд – Русе по ч.т.д. № 35/2016 г. С постановяване на този съдебен акт е приключил предвиденият от законодателя инстанционен контрол за законосъобразност на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, както и за законосъобразност на определението на заповедния съд, постановено по подадената от [фирма] молба по чл.420 ГПК за спиране на изпълнението. В този смисъл е и съответстващото на процесуалния закон указание на Окръжен съд – Русе за необжалваемост на въззивното определение.
В мотивите към атакуваното с настоящата частна жалба определение е извършена и констатация във връзка с подлежащите на обжалване пред съответния апелативен съд определения на окръжните съдилища, в качеството им на въззивна инстанция, с които те се произнасят за пръв път по даден процесуален въпрос, т.е. тези определения, които имат характер на първоинстанционни, а не на въззивни определения. Изразеното от съда становище съответства на актуалната редакция на чл.274, ал.2,, изр.1, предл.2 ГПК. С оглед на това становище, Апелативният съд е следвало да изпрати частната жалба на ВКС, който е компетентен да се произнесе по нейната допустимост, или да върне делото на администриращия жалбата съд за извършване на тази преценка. Процесуалната невъзможност за произнасяне, от страна на сезирания апелативен съд, по допустимостта на частната касационна жалба обуславя недопустимост на атакуваното пред ВКС определение, което подлежи на обезсилване. Предвид изразеното по-горе становище за недопустимостта на частната касационна жалба, имаща за предмет влязло в сила въззивно определение на Окръжен съд – Русе, постановено в заповедно производство, производството по делото следва да се прекрати.
В настоящото частно производство и с оглед процесуалната недопустимост на частна касационна жалба с вх. № 5419/19.05.2016 г., е невъзможно ВКС да се произнесе по фактическите и правни доводи на дружеството – частен жалбоподател, относими към законосъобразността на влязлото в сила въззивно определение по ч.т.д. № 35/2016 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 192 от 13.10.2016 г. по ч.т.д. № 259/2016 г. на Апелативен съд – Велико Т. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: