ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 74
София, 03.02. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 2516 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Делото е образувано по касационната жалба на адвокат Б. Б. като процесуален представител на Р. Д. Н. и М. Д. Н. , и двамата от гр. В., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 11.ІІІ.2008г. по гр.д. № 881/2007г., с което е обезсилено решението на Варненския РС от 02. ХІ.2006г. по грд. № 2743/2005г. в частта, с която са отменени нот.акт № 108/1997г. и нот.акт № 5/2004г., производството по делото в тази част е прекратено и е оставено в сила първоинстанционното решение в останалите му части, с които е признато за установено по отношение на Н. , че М. Г. Г., Й. А. Д. , А. Д. Д. , и Ж. Д. Д. са собственици на реална част с площ 478.32 кв.м от ПИ № 337 по ПНИ на м.”Р” гр. В. чрез реституция с решение № 478/16.ІІІ.1998г. на ПК варна и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху този имот. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – дали изградената към 01.ІІІ.1991г. в процесния имот постройка е такава по смисъла на пар.1в ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ и дали с оглед на това са били налице по отношение на праводателя на праводателите на касаторите предпоставките по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за закупуване на имота, който въпрос се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Твърдението за противоречива практика на съдилищата се обосновава с различното произнасяне от първоинстанционния и въззивния съдилища по спора по настоящото дело, с решение по гр.д. № 543/1995г. на ВОС, както и с посочени и представени решения на ВАС на РБ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице в случая сочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК и предвидени в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване, съображенията за което са следните:
За да постанови атакуваният съдебен акт, Варненският окръжен съд е приел, че ищците са реституирани по реда на ЗСПЗЗ собственици на процесния имот. По делото не са представени доказателства, че на праводателя на праводателите на ответниците Н е било предоставено право на ползване върху имота по реда на посочените в ЗСПЗЗ актове, че той е заплатил определената за нея цена и че към 01.ІІІ.1991г. в него е била изградена постройка по смисъла на пар.1в ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, годна за постоянно или сезонно обитаване, предполагащо наличието на сервизно помещение, ел.захранване, свързване с общ или местен водоизточник и с канализация /или със септична яма/, представляващи предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост.становено е в случая от заключение на съдебно-техническа експертиза, че в имота е имало построена дървена барака с площ 8.85 кв.м – едно помещение, трайно закрепена върху бетонова площадка, отразена в КП от 1988г., която не отговаря на посочените изисквания.
Съгласно чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона.
Не представлява основание за допускане на касационното обжалване твърдяното различно разрешаване на спора по делото от първоинстанционния и от второинстанционния съдилища. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК само тогава, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува влязло в сила решение по друго дело, по което същият въпрос е разрешен по различен начин, каквото в случая не се сочи.
Сочените и представени от касатора решения на ВАС на РБ, както и решение от 27.І.1996г. по адм.д. № 543/1995г. на Варненския окръжен съд, административна колегия, не може да се вземат предвид за обосноваване на извод за наличие на твърдяната противоречива съдебна практика по прилагането на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и пар.1в ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Това е така, тъй като противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК може да съществува само по влезли в сила решения по дела със сходен с този по разглежданото дело предмет, т.е. по граждански дела, каквото не е налице в посочените решения, включително и по адм.д. № 543/1995г., което е по жалба на Н. Г. срещу отказа на кмета на Община В. да му признае правата по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ относно процесния имот.
Поставените за разглеждане с касационната жалба въпроси, към които се препраща с изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, не са от значение и за точното прилагане на закона, в случая пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и пар.1в ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по релевирания с жалбата съществен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, за отстраняване на непоследователна или противоречива съдебна практика или на непълноти или неясноти на правните норми. В разглеждания случай посочените разпоредби са ясни и пълни, по приложението им съществува трайна и непротиворечива съдебна практика и касаторите не са изложили никакви съображения, обосноваващи необходимост от тълкуването им, което да е от значение за развитие на правото.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Варненския окръжен съд, ГО, ІІІ състав, на 11.ІІІ.2008г. по гр.д. № 881/2007г. въззивно решение № 234.
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: