ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 740
София, 15.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №6929/2013 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение №6210/17.9.2013 Г. по гр.д.№10713/2011 Г. по описа на Софийския градски съд, в.к., ІІ-В отделение, е отменено решение №ІІ-66-81/19.6.2010 г. по гр.д.№27580/2007 г. на СРС, 66 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. П. против Н. Г. П. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата 12600 лева, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. П. против Н. Г. П., иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата 9000 лева и Последният е осъден да заплати на М. Г. П. и Е. П. П., на посоченото основание сумата 21600 лева. Със същото решение е постановено, че в останалата обжалвана част първоинстанционното решение е оставено в сила.
С определение №11430/14.6.2013 г. по същото дело, в производството по чл.192, ал.4 ГПК/отм./, във връзка с §2, ал.1 ГПК, по молба от В. Г. П., съдът е допълнил решение №6210/17.9.2013 Г. по гр.д.№10713/2011 Г. по описа на Софийския градски съд, в.к., ІІ-В отделение, като е осъдил М. Г. П. и Е. П. П. да заплатят на В. Г. П. сумата 570 лева – направени по делото разноски за въззивното производство, на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./, във връзка с § 2, ал.1 ГПК.
За да стигне до този резултат въззивната инстанция е приела, че е сезирана с две въззивни жалби. Едната от М. П. и Е. П., с която е обжалвано първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от В. П. и Н. П. обективно съединени искане с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, като с въззивното решение е прието, че тази жалба е частично основателна за сумата 21600 лева. Със същото въззивно решение, обжалваното първоинстанционно решение е оставено в сила по исковете, предявени от М. П. и Е. П. срещу В. П., които са отхвърлени.
По втората въззивна жалба, тази, подадена от В. П., в частта, с която районният съд е извършил делбата чрез разпределение на делбените имоти по реда на чл.292 ГПК/отм./, е прието, че жалбата е неоснователна, поради което и в тази част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивната инстанция е приела, че по делото е представено пълномощно от 19.4.2012 г., с което В. П. е упълномощила адв. Б. да я представлява във въззивното производство, като от договорът за правна помощ се установява, че е заплатила сумата 350 лева, както за процесуално представителство по нейната жалба, така и за защита срещу жалбата на съделителите М. П. и Е. П.. Съдът е установил също така, че с втори договор за правна помощ от 18.6.2012 г. между същите страни съделителката П. е извършила доплащане на сумата 790 лева като адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за същото производство, или общо размерът на адвокатското възнаграждение е 1140 лева.
Предвид изхода от спора във въззивната инстанция СГС е стигнал до извод, че на съделителката В. П. от страна горепосочените съделители й се дължи сумата 570 лева, на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./, във връзка с § 2, ал.1 ГПК.
Срещу определението на въззивната инстанция е подадена частна жалба от съделителката В. Г. П. с оплаквания незаконосъобразност. Сочи се, че след като СГС обосновано е приел, че въззивната жалба на съделителите М. и Е. П. е неоснователна е следвало да присъди на В. П. онази сума, която тя е заплати за успешна защита срещу въззивната жалба на М. и Е. П., а именно – 740 лева, а предвид изхода от спора по въззивната жалба на В. П., не й се следва сумата 400 лева. Моли се за постановяване на определения в посочения смисъл. Претендират се разноски за настоящото производство.
Ответниците по частната жалба М. Г. П. и Е. П. П. не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа частната жалба намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяване на обжалваното определение. За да се произнесе по съществото съдът съобрази следното:
Частната жалба е основателна. При постановяване на съдебния си акт въззивната инстанция не е съобразила, че в договорът за правна защита частната жалбоподателка и процесуалният й представител са уговорили възнаграждение по въззивната жалба на ответниците по частната жалба в настоящото производство в размер 740 лева, а по въззивната жалба на В. П. – 400 лева. Без значение е обстоятелството, че уговорените суми са внесени двукратно, съответно 350 лева и 790 лева. С оглед постановеното във въззивното решение ответниците по частната жалба дължат на частната жалбоподателка дължат 740 лева. Поради това след като въззивната инстанция е присъдила на В. П. разноски в размер само на 570 лева, следва да й бъдат присъдени още 170 лева.
С оглед изхода от спора ответниците по частната жалба следва да заплатят на жалбоподателката деловодни разноски в размер на 135 лева, от които 1,20 лева – адвокатско възнаграждение и 15 лева – държавна такса по частната жалба.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ постановеното в производството по чл.192, ал.4 ГПК/отм./, във връзка с § 2, ал.1 ГПК определение№11430/14.6.2013 г. по гр.д.№10713/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІІ-В състав, като:
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН – [ЕГН], и Е. П., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплатят на В. Г. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица], още сумата 170/сто и седемдесет/ лева – разноски за въззивното производство, на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./, във връзка с §2, ал.1 ГПК, както и деловодни разноски в размер на 135/сто тридесет и пет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: