2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
гр. София, 24.10.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, търг. дело № 50177 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото Д. С. А. (малолетна към датата на подаването на жалбата, представлявана от нейната майка В. А. А., чрез адв. Д. Н.) срещу решение № 2217/16.11.2015 г., постановено по гр. дело № 3166/2015 г. на Софийския апелативен съд (САС). Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановена частична отмяна на решение № 2463/14.04.2015 г. по гр. дело № 7481/2014 г. на Софийския градски съд (СГС), предявеният от жалбоподателката срещу ЗК [фирма], иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата над сумата 73 000 лв. до сумата 85 000 лв., като в тежест на жалбоподателката са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от името на процесуално легитимирано за това лице, което е надлежно представлявано, срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на тази част, поради нарушение на процесуалния и материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два правни въпроса: 1) процесуалноправен – може ли възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради непоставен обезопасителен колан от пострадалото лице, което е пътувало на задната седалка в автомобил, да се приеме за доказано, ако страната, която е направила това възражение по делото, не е ангажирала доказателства, че автомобилът е бил снабден с обезопасителни колани на задната седалка; и 2) материалноправен – може ли на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД съдът да намали обезщетението за претърпени от малолетно лице неимуществени вреди, поради непоставянето на обезопасителен колан, когато отговорното лице за непоставянето на колана е самият делинквент. По отношение на процесуалноправния въпрос жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение, в противоречие с решение № 27/15.04.2015 г. по търг. д. № 457/2014 г. на II-ро търг. отд. на ВКС. По отношение на материалноправния въпрос се навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като се излагат аргументи, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът ЗК [фирма] в отговора на касационната жалба излага становище и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
В посоченото (и представено в препис) от страна на жалбоподателката, решение № 27/15.04.2015 г. по търг. д. № 457/2014 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, по процесуалноправния въпрос е прието следното: Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем. При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан, наличието на обезопасителни колани в процесното МПС не се презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на съпричиняване на вредоносния резултат.
Обжалваната част на въззивното решение е постановена в противоречие с тази задължителна практика на ВКС. Въззивният съд е приел, че справедливо обезщетение за неимуществените вреди – множество телесни увреждания, причинени на малолетната (тогава) жалбоподателка-ищца от бащата ?, който е виновният за настъпването на процесното ПТП водач, застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ при ответника-застраховател, е такова в размер 120 000 лв. Съдът е установил и че ответникът-застраховател доброволно е платил 35 000 лв. от тях. За да намали присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 85 000 лв. на 73 000 лв., апелативният съд е приел за установено и е отчел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата от 10 %, тъй като тя е пътувала без поставен предпазен колан на задната седалка на процесния автомобил. За да достигне до този извод, в разрез с разрешението на процесуалноправния въпрос, възприето в цитираното по-горе решение на ВКС, въззивният съд не е обсъждал доказателства относно това дали задната седалка на процесното МПС е била оборудвана с обезопасителни колани, респ. – не е приемал за установено това обстоятелство, при условията на успешно проведено пълно главно доказване от страна на ответника-застраховател.
Материалноправният въпрос би бил от значение за изхода на правния спор по делото, само ако по последното е доказано, че задната седалка на процесното МПС е била оборудвана с обезопасителни колани и такъв не е бил поставен на ищцата, а това се включва в постановката на процесуалноправния въпрос. Освен това материалноправният въпрос изхожда от поддържана от страна на жалбоподателката теза, че непоставянето на предпазния колан (ако е имало такъв) се дължи не на нейно поведение, а на виновно противоправно поведение на делинквента – водача на процесния автомобил и неин баща. Такова поведение на последния във връзка с непоставяне на колана апелативният съд не е обсъждал и не е приемал за установено. При това положение няма основание касационното обжалване да се допуска и по материалноправния въпрос, тъй той не е разрешен с обжалваната част на въззивното решение и тъй като значението му за изхода на правния спор по делото е обусловено от процесуалноправния въпрос.
В заключение, касационното обжалване на атакуваната част от въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – само по изведения от страна на жалбоподателката процесуалноправен въпрос – може ли възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради непоставен обезопасителен колан от пострадалото лице, което е пътувало на задната седалка в автомобил, да се приеме за доказано, ако страната, която е направила това възражение по делото, не е ангажирала доказателства, че автомобилът е бил снабден с обезопасителни колани на задната седалка.
Жалбоподателката е освободена от внасяне на държавни такси по делото с разпореждане от 04.06.2014 г. на СГС.
Предвид обстоятелството, че след подаването на касационната жалба жалбоподателката е станала непълнолетна, следва да ? се връчи съобщение с указания по чл. 28, ал. 2 и чл. 33 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2217/16.11.2015 г., постановено по гр. дело № 3166/2015 г. на Софийския апелативен съд, – в частта, с която предявеният по делото иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата над сумата 73 000 лв. до сумата 85 000 лв. и относно разноските по делото.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване.
Да се връчи съобщение на жалбоподателката, с указания, че след като е станала непълнолетна (навършила е 14-годишна възраст), съгласно чл. 28, ал. 2 и чл. 33 от ГПК тя следва да извършва съдопроизводствени действия по делото лично със съгласието на своята майка или чрез процесуален пълномощник (адвокат), който следва да представи по делото пълномощно, подписано също лично от жалбоподателката и от нейната майка за дадено съгласие за упълномощаването. Такова съобщение да се връчи и на адв. Д. Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.