О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
София 17.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 16.12.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 605/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК.
Ю. В. Т. и К. Д. Т., чрез пълномощника си а. Д от АК – В. , ул. “., № 6 ”А”, ет. 3, са подали частна касационна жалба против определение № 231/18.06.2009 год. по ч. гр. д. № 210/2009 год. на Варненския апелативен съд, с което се оставя в сила определение № 1314/21.04.2009 год. по гр. д. № 915/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което се прекратява производството по делото, поради липса на правен интерес.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон, и се прави искане за отменяването му и връщане на делото за разглеждане на иска по същество.
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 3 от ГПК. Според частния жалбоподател въззивният съд се е произнесъл по два процесуалноправни въпроса – първият бил за задължението му да обсъди всички доказателства по делото и този въпрос бил от значение за точното прилагане на закона. Вторият въпрос бил за възможността да се предяви установителен иск, че ипотечното право не съществува, след като кредиторът по ипотеката се е удовлетворил на публичната продан, а по този въпрос липсвало практика на съда.
Ответникът по частната касационна жалба С. В. С. от гр. В., не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че ищците са предявили (направено е уточнение на петитума на исковата молба, с молба вх. № 41002/21.10.2008 год.) установителен иск по чл. 97 ал. І ГПК /отм./ във вр. с чл. 179 ЗЗД, за приемане на установено между страните, че вземането произтичащо от договор за банков кредит № И-1514/01.06.2004 год. /последващ договор за цесия/, обезпечено със законна ипотека, е погасено чрез плащане, и като правна последица от уважаването на този иск ще следва да бъде заличена ипотеката.
Прието е за установено, че в процесния случай ипотечното право е реализирано, тъй като с постановление от 30.09.2008 год. по изп. дело № 2* на З. Д. – ЧСИ № 8* с район на действие Окръжен съд В. , имотът е възложен на К. П. С. Въззивният съд счита, че това възлагане има вещно правно действие и купувачът е станал собственик от деня на възлагането, дори и последното да е обжалвано. При това положение, според АС гр. В., целта не може да бъде постигната – ипотеката не може да бъде заличена тъй като тя е реализирана, и за ищците липсва правен интерес от водене на иск по чл. 97 ал. І ГПК /отм./ във вр. с чл. 179 ЗЗД.
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, но само когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. І ГПК.
В процесния случай не е налице сочената от жалбоподателя предпоставка на чл. 280, ал. І т. 3 от ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по материалноправния или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по въпроса липсва практика, а по въпроса за недопустимостта на иска поради липса на правен интерес има съдебна практика и яснота, а твърденията на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни.
Предвид изложеното не е налице сочената предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 231/18.06.2009 год. по ч. гр. д. № 210/2009 год. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: