Определение №740 от 42289 по търг. дело №490/490 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 740

[населено място], 12.10.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №490 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение №383/14.11.2014г. по в.гр.д. №912/2014г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение №376/10.07.2014г., постановено по гр.д. №487/2014г. на Горнооряховски районен съд, 2 състав, в обжалваната част, с която [община] е била осъдена да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 20 880,12 лева, представляваща изплатено на 31.08.2014г. застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ от 19.04.2011г. и издадена застрахователна полица №47071193008327, за настъпили имуществени вреди на товарен автомобил „Волво ФМ 4х2 Т“ с ДК [рег.номер на МПС] при ПТП на 08.07.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 26.03.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1784,39 лева, съставляваща лихва за забава за периода от 24.06.2013г. до 26.03.2014г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон и в частност разпоредбите на ЗЗД, уреждащи отговорността на собственика на вещ и възложителя на работа. Поддържа,че в случая не е възникнала гаранционно – обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД за вреди, причинени от работници и служители при или по повод на възложената им работа, тъй като общината не е възлагала извършването на каквито и дейности на нейни работници или служители и няма качеството на възложител. Наред с това твърди,че съдът не се е съобразил с разпоредбите на Закона за водите, на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и на Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, които регламентират, че стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията се извършва от В и К операторите.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата. Твърди,че формулираният въпрос за невъзможността да бъде възприета н разположена на пътното платно шахта като препятствие, е фактически, а не правен, свързан е с конкретните доказателства и е въпрос по съществото на спора. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Касаторът сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, като е приел,че предявените искове с правно основание чл.213 от КЗ са основателни, тъй като с оглед местонахождението на процесната шахта – в обхвата на път, който е общинска собственост, [община] е длъжна да поддържа тази шахта в изправност и носи отговорност за причинените вреди при ПТП, осъществено на територията на града. Твърди,че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение №V -172 от 21.12.2010г. по в.гр.д. №1687/2010г. на Бургаски окръжен съд, решение №III -14 от 20.02.2013г. по в.гр.д. №2391/2012г. на Бургаски окръжен съд, решение №V -14 от 05.03.2013г. по в.гр.д. №2/2013г. на Бургаски окръжен съд, решение №2625 от 18.04.2012г. по в.гр.д. №9486/2011г. на Софийски градски съд, в които е прието,че за поддържането и ремонта на водоснабдителните и канализационни съоръжения, част от които са ревизионните шахти, както и отстраняването на повредите и подмяната на части от съоръженията като капаците на шахтите, намиращи се на уличното платно, отговорност носи операторът на Ви К услуги, а не общината. Също твърди, че е налице противоречие между въззивното решение и решение №226 от 25.06.2014г. по в. гр. д. №302/2014г. на Добрички окръжен съд, в което се приема,че при наличие на спор дали шахтата представлява съоръжение на водоснабдителната и канализационната инфраструктура, задължението за чиято поддръжка е на В и К оператора, ищецът носи доказателствената тежест за установяване на факта,че тази вещ се поддържа от общината, като трябва да проведе пълно и главно доказване Касаторът твърди,че като не е изложил убедителни мотиви защо не възприема заключенията на вещите лица, въззивният съд е допуснал противоречие с решение №712 от 18.11.2004г. на ВКС, ТО, I т.о, в което се приема,че когато съдът не възприема заключението на вещото лице, той трябва да изложи мотиви. Твърди,че като не е обсъдил доказателственото значение на експертните заключения и наведените доводи на страните при произнасянето си, съдът не е съобразил практиката на ВКС – т.4 от ППВС №7 от 27.12.1965г. Поддържа,че изводът на въззивния съд, че водачът на моторното превозно средство няма вина за настъпване на произшествието, противоречи на разясненията в т.7 от ППВС №17 от 18.11.1963г. съгласно които обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса „когато разпоредбите на специални закони определят чия собственост и под чий надзор е процесната шахта, следва ли общината да носи отговорност за настъпили вреди като възложител по смисъла на чл.49 от ЗЗД, когато не само, че същата не е възложител на работа, но не е и собственик на подобни съоръжения“, като счита,че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай разясненията на касатора в първите четири пункта от изложението, не съставляват правни въпроси, а оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон. Съответно те биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението.
Въпросът следва ли общината да носи отговорност за настъпили вреди като възложител по смисъла на чл.49 от ЗЗД, когато не е възложител на работа, нито собственик на вещта, не е обуславящ изхода на спора. Въззивният съд не е изразил становище, че отговорността на общината може да бъде ангажирана по реда на чл.49 от ЗЗД, без тя да е възложител или по реда на чл.50 от ЗЗД, без тя да е собственик. Съдът е приел,че съгласно чл.31 от Закона за пътищата процесната шахта, като пътно съоръжение, следва да се ремонтира и поддържа от [община], защото то е част от общинската улична мрежа и общината се явява собственик на това съоръжение. Съответно е приел,че е налице неизпълнение на задълженията на служителите на общината за своевременно отстраняване на препятствието чрез провеждане на нужния ремонт и за организиране на движението по общинския път по начин, осигуряващ безопасността. Следователно изводите на съда не се дължат на неправилна интерпретация на разпоредбите на чл.49 и на чл.50 от ЗЗД, а на преценката за това дали ревизионните шахти съставляват пътни съоръжения и чия е отговорността за поддръжка на пътните съоръжения съгласно разпоредбите на Закона за пътищата и Закона за движение по пътищата.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски окръжен съд.
При този изход на спора касаторът [община], следва да заплати на [фирма], [населено място], направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева.
Воден от горното, състав на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №383/14.11.2014г. по в.гр.д. №912/2014г. на Великотърновски окръжен съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ГОРНА О., ЕИК[ЕИК] с адрес [населено място], пл.”Г. И.” №5, да заплати на ЗАД „Б. В. И. Г.“,[ЕИК], със съдебен адрес [населено място], [улица], разноски за касационното производство в размер на 1300 лева /хиляда и триста лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top