2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
Гр.София, 11.10.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 620 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Л. З., гр.Пловдив срещу определение № 1511/01.06.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 829/10г. от Пловдивския окръжен съд, с което е отменено разпореждане от 18.01.09г. по ч.гр.д.№ 7376/09г. на Пловдивския районен съд за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение № 4110/22.06.09г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът “И. Ф., гр.София оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че заявителят в заповедното производство е изпратил по пощата, в срока по чл.415, ал.2 ГПК, молба с приложено копие на исковата молба, постъпила в съответния районен съд, с които доказва, че е предявил установителния иск срещу длъжника, поради което издадената заповед за изпълнение неправилно е обезсилена.
Частният жалбоподател поставя въпроса за тълкуване на понятието “доказателства” в нормата на чл.415, ал.2 ГПК. Изразява становище, че за да се направи извод, че е образувано исково производство по установителния иск, кредиторът следва да представи доказателства за довнесена държавна такса и за надлежно образуван исков процес, като единствено копието от искова молба не е достатъчно основание за обезсилване на заповедта за изпълнение.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване.
Относно доказването на факта на предявяване на установителния иск по чл.415 ГПК и доказателствените средства, които следва да се представят от заявителя по заповедното производство, ВКС се е произнесъл в Определение № 123/27.01.10г. по ч.т.д.№ 736/09г. на ВКС, І т.о. и Определение № 124/27.01.10г. по ч.т.д.№ 20/10г. на ВКС, І т.о. В тези определения е прието, че: “Представянето” на доказателства по смисъла на чл.415, ал.2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда – по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство.”.
Обжалваното въззивно определение съответства на приетото разрешение от ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1511/01.06.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 829/10г. от Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.