4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
гр.София, 24.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2245 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 654 от 11.02.2014 г., постановено по гр. д. № 3276 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение от 2.04.2013 г. по гр. д. № 2090 по описа за 2008 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, І ГО, 1 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Я. А. иск с правно основание чл.200 от КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 15 000 лв. до 20 000 лв., [фирма] и [фирма] са осъдени солидарно да заплатят на Е. Я. А. разликата от 5 000 лв., а решението на Софийския градски съд в частите, с които дружествата са осъдени да заплатят на основание чл.200 от КТ солидарно по 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. А. на неговите наследници Е. Я. А., К. А. А. и Е. А. Т. е потвърдено.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Задължен ли е съдът да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и кои са тези обстоятелства, формиращи критерия за справедливост? Касаторът счита, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на т. ІІ на ППВС № 4 от 1968 г., тъй като съдът не се е съобразил с възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и наследниците.
2. От какъв порок страда въззивно решение, основано на тричленна експертиза, в чиито състав влиза вещо лице, изготвило заключение в предишната инстанция, участващо въпреки възражението на страната срещу назначаването му?
3. Явява ли се смъртният акт официален документ и установените в него причини за настъпване на смърт могат ли да бъдат оспорени/изменени/ със заключения на съдебно-медицинска експертиза, без да има заключение от извършена аутопсия?
[фирма] счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, а останалите страни по делото не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Е. А., К. А. и Е. Т. в качеството на наследници на починалия на 15.05.2005 г. А. Й. А. са предявили срещу касатора и срещу АД [фирма] искове за заплащане на 21 000 лв. обезщетение на всеки един от тях за предизвиканите от смъртта на наследодателя неимуществени вреди с твърдението, че причината за смъртта е установеното с предходни съдебни решения професионално заболяване силикоза. В приетите по делото съдебно-медицински експертизи подробно е изяснено, че А. Й. А. действително е страдал от силикоза, получена при работата му като миньор. Посочената в акта за смърт № 81 от 16.05.2005 г. непосредствена причина за смъртта е изострената хронична сърдечна недостатъчност и тахиаритмия, които са предизвикани от усложненията на силикозата- от постепенното ликвидиране на белодробния паренхим от силикотичната и метаспецифична пулмофиброза. Заключението на вещите лица е, че е налице пряка причинна връзка между смъртта на А. А. и силикотуберкулозата с нейните тежки белодробни и сърдечни усложнения. Въз основа на медицинските експертизи въззивният съд е приел, че касаторът в качеството му на работодател, носи отговорност за неимуществените вреди на ищците от смъртта на наследодателя, която е причинена от професионалното заболяване. Медицинската експертиза, приета пред първата инстанция, е изготвена от М. Д., която е участвала и в състава на тричленната експертиза, въпреки искането на касатора тя да бъде отстранена. Това обстоятелство не опорочава изводите на вещите лица и обжалваното въззивно решение, както твърди касаторът във втория си въпрос. След като не са били налице основанията за отвод на вещото лице/чл.158 от ГПК/отм.// или причини за освобождаването му от възложената задача/чл.159 от ГПК/отм./, желанието на страната да го отстрани само защото не е доволна от заключението му, не може да бъде удовлетворено. Следователно, като е отказал да изключи М. Д. от състава на тричленната експертиза, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, поради което по втория въпрос касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Посредством заключенията на приетите медицински експертизи не се опровергава или изменя съдържанието на акта за смърт. В акта за смърт се удостоверява пряката, непосредствена причина за смъртта, а заключението на вещите лица съдържа експертен извод за причинната връзка между професионалното заболяване и смъртта на лицето. След като съществува медицинска документация, не е необходимо да се извършва аутопсия на трупа, за да бъде дадено заключение за причинната връзка. Следователно и третият въпрос на касатора не може да послужи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да определи размера на обезщетенията, въззивният съд е взел предвид възрастта на починалия, възрастта и семейното състояние на неговите наследници, както и личните им взаимоотношения и чувствата им след настъпилата смърт, за които обстоятелства е почерпил данни от показанията на свидетелката М. Ц.. Обстоятелството, че починалият е достигнал възраст, която надвишава средната продължителност на живота на българския мъж, нито освобождава касатора от отговорност, нито може да послужи за намаляване на размера на обезщетението. Всеки човешки живот представлява ценност и загубата му следва да се възмезди. Що се касае до тютюнопушенето, в тричленната експертиза е посочено, че за конкретното заболяване влиянието му е незначително, тъй като не се отразява на фиброгенериращия процес, породен от кварцовия прах. Следователно въззивният съд се е съобразил с всички конкретни обстоятелства, които в случая влияят на размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което по първия въпрос няма противоречие между обжалваното решение т. ІІ на ППВС № 4 от 1968 г.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 654 от 11.02.2014 г., постановено по гр. д. № 3276 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: