О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
София, 19.12.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 846/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “У” А. , гр. С. против разпореждане /неправилно наречено от въззивния съд „определение”/ № 9* от 18.08.2009 г. по ч. гр. д. № 5087/2009 г. на Софийски градски съд, ІІІ Б състав. С обжалвания акт е върната подадената от “У” А. частна жалба срещу разпореждане от 13.05.2009 г. на Софийски районен съд, 72 състав по гр. д. № 22998/2009 г., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 3. ГПК срещу „Д” ООД, гр. С..
Поддържа се неправилност на обжалваното разпореждане, като се излагат съображения, че в случая е дължима такса в размер на 15 лв., съобразно чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, а не в размера, определен от Софийски градски съд – 899 лв.
Ответникът по частната жалба – „Д” ООД, гр. С. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал.1 ГПК срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да върне подадената от “У” А. частна жалба срещу разпореждане от 13.05.2009 г. на Софийски районен съд, 72 състав по гр. д. № 22998/2009 г., въззивният съд е счел, че в предоставения му едноседмичен срок частният жалбоподател не е изпълнил дадените му с разпореждане от 01.06.2009 г. указания за внасяне на държавна такса по частната жалба в размер на сумата 899 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е поддържаното от частния жалбоподател становище, че по подадената от него частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане по чл. 417 ГПК се дължи такса в размер на 15 лв. съгласно чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, а не в указания от съда размер 899 лв., определен съобразно чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 12, т. 2 от същата тарифа. Правилно въззивният състав е преценил, че дължима в случая е именно пропорционалната такса. Този извод следва категорично от систематичното тълкуване на цитираните разпоредби от Тарифата. Предвид обстоятелството, че дължимата държавна такса по заявленията за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в т. ч. и заповед за незабавно изпълнение, е предмет на изрична регламентация /чл. 12/, то при обжалването на постановените от съда актове по тези заявления приложима е разпоредбата на чл. 18, ал. 1, а не разпоредбата на чл. 19, в какъвто смисъл са твърденията на частния жалбоподател. Простата такса по чл. 19 е дължима само за случаите, за които в Тарифата няма конкретно предвидени такси. Ето защо, като е приел за дължима държавна такса на база обжалвания интерес, въззивният съд не е допуснал нарушение на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс и следователно постановеното от него разпореждане е законосъобразно.
Всичко изложено дотук позволява да се обобщи, че поддържаните в частната жалба оплаквания са неоснователни и поради това същата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане /неправилно обозначено от въззивния съд като „определение”/ № 9373 от 18.08.2009 г. по ч. гр. д. № 5087/2009 г. на Софийски градски съд, ІІІ Б състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: