О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
София, 08.07.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 558 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № І-15 от 11.02.2011г. на Бургаски окръжен съд, по гр.д. №1946/2010г., с което е потвърдено решение № 111 от 12.07.2010г. на Несебърски районен съд по гр.д. № 411/2008г. за отхвърляне на предявените от А. И. К. и М. Н. К. /починала и заместена в процеса от синовете си Н. К. и И. К./ искове по чл. 109 ЗС за осъждане К. Л. С. да преустанови строителните дейности в поземлен имот с идентификатор№ * по кадастралната карта на [населено място], изразяващи се в изграждане на подпорна стена и обслужваща сграда, съгласно строителни разрешения, както и за премахване на тези сгради.
Жалбоподателят А. И. К. намира решението за неправилно. За обосноваване допускането на касационно обжалване се позовава на трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК. Сочи, че съдът е разрешил материалноправните въпроси: 1/ доколко наличието на строителни разрешения има значението за провеждане на петиторна защита от неоснователно въздействие, създаващо пречки за нормалното ползване на имота от собственика; 2/ какво е значението на административните актове в хода на производството по чл. 109 ЗС когато са издадени в нарушение на закона, а строителството се осъществява в отклонение на издадените строителни книжа; 3/ дали извършването на строителство на регулационната граница или на намалено отстояние от нея представлява нарушение на правото на собственост на съседа, което може да се защити с иск по чл. 109 ЗС без да се доказва по какъв начин се ограничава правото на собственост. Според жалбоподателя разрешението на тези въпроси, дадено от въззивния, съд противоречи на решения по аналогични случаи, както и на ТРОСГК № 31/1984г. На последно място в изложението е изтъкнато, че Бургаски окръжен съд не е съобразил и обсъдил всички събрани доказателства, което е в нарушение на ТРОСГК № 1/2000г.
Ответницата по жалбата К. Л. С. моли да не бъде допускано касационно обжалване Претендира възстановяване на направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Производството е по иск по чл. 109 ЗС, предявен от касатора и съпругата му М. К.. Последната е починала в хода на процеса и е заместена от наследниците си – касатора и синовете му Н. К. и И. К.. Установено е, че страните са собственици на съседни имоти в [населено място]. Твърденията на ищците са за извършено строителство от ответницата на регулационната линия и на един метър от фасадата на тяхната сграда, с което се засяга правото им на собственост. От приложените строителни разрешения е видно, че през 2007г. на К. С. е разрешено изграждане на ограда към съседния имот и подпорна бетонова конструкция, както и на обслужваща сграда със застроена площ 85 кв.м. Според техническите експертизи оградата и допълнителното застрояване са изпълнени в съответствие със строителните разрешения и не са в нарушение на законовите отстояния от регулационната линия и сградите на ищците. Вещите лица са посочили, че сградата на ищците се намира на отстояние по-малко от законово необходимото от регулационната граница с ответницата и това се дължи на изградена от тях пристройка.
При горните обстоятелства въззивният съд е отхвърлил исковете като е изтъкнал, че не е налице незаконосъобразност на строителството в нито една от проявните му форми: липса на строителни книжа, отклонение от разрешеното при изграждане на строежа или извършване на строителство в разрез със строителните правила и норми. На следващо място съдът е констатирал, че не е установено извършваното от ответницата строителство да препятства по какъвто и да е начин правото на собственост на ищците, както и че имотът не е имал излаз към улица от южната страна нито преди, нито след изменението на регулационния и застроителен план, за да се претендира възстановяването на такъв. Съдът изрично е посочил, че ако строителството е на имотната граница, то следва да се презумира неоснователно засягане правото на собственост на съседа, но такива фактически обстоятелства по делото не са установени.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Не е налице противоречиво разрешаване на поставените въпроси за възможността да се води иск по чл. 109 ЗС относно строителство, извършено въз основа на надлежни строителни книжа или при строителство в отклонение на издадените строителни книжа. ТРОСГК № 31/84г. сочи, че собственикът на съседен имот има право да води иск за установяване посегателство върху правото му на собственост, включително и когато строежът е разрешен от техническите органи. Във въззивното решение е подкрепена същата теза, но по същество с оглед събраните доказателства е прието, че в случая строежът съответства както на разрешението за строеж, така и на строителните правила и норми. Решение № 1039 от 2.10.2008г. по гр.д. № 4390/2007г. на ІІ г.о. приема, че за успешно провеждане на иска е необходимо наличие на неоснователни действия, които пречат на правото на собственост, без значение дали е нарушен конкретен текст на ЗУТ. Решение № 366 от 05.04.2004г. по гр.д. № 2866/2002г. на ІVг.о. постановява, че засегнатият собственик не е лишен от правото да води иск по чл. 109 ЗС независимо от наличие на обуславящ строителството административен акт; в същия смисъл е и приложеното определение на Софийски окръжен съд по ч.гр.д. № 1023/2007г. Според Решение № 1303 от 18.07.2003г. по гр.д. № 1132/2002г. на ІVг.о. искът по чл. 109 ЗС може да бъде уважен само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие, което действие следва да бъде посочено от ищеца. Решение № 122 от 08.12.2009г. на ОС Бургас по гр.д. № 121/2009г. също приема, че за успешното провеждане на иска е необходимо да бъде установено с какво се пречи на собственика да упражнява пълноценно и в разрешения обем правото си на собственост. В обжалваното решение липсват изводи, противни на горните.
По въпроса за строителството на регулационната граница е представеното Решение № 1291 от 16.12.1992г. по гр.д. № 1038/92г. на ІV г.о. По същия въпрос е постановено решение в производство по чл.290 ГПК, а именно Решение № 430 от 27.10.2010г. по гр.д. № 312/2010г. на ІІг.о. Същите обаче са неотносими към настоящия казус, в който липсва строителство на границата на имотите.
Що се отнася до поставения последен въпрос за преценката и обсъждането на събраните доказателства, същият не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК съгласно тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГКТК, т. 1. Правният въпрос трябва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правните изводи на съда. Несъмнено, съдът е длъжен по силата на закона – чл. 188, ал.1 и 2 ГПК/отм./ и чл. 235, ал.2 ГПК да обсъди събраните доказателства, изтъкнатите от страните доводи и възражения, за да постанови обоснован съдебен акт. Неизпълнението на това задължение и допуснатите грешки при преценката на доказателствата съставляват нарушения на съдопроизводствените правила и са касационни основания за обжалване на решението съгласно чл. 281, т.3 ГПК, които обаче могат да бъдат проверявани само ако са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съобразно изложеното позоваването на ТРОСГК № 1/2000г., което обръща внимание, че дейността на въззивния съд е решаваща, а не проверяваща, е несъстоятелно. В случая въззивният съд е изложил свои мотиви и е извършил преценка на събраните доказателства, а несъгласието на жалбоподателя с тях не може да служи за основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход ответницата по жалбата има право на направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1000лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-15 от 11.02.2011г. на Бургаски окръжен съд, по гр.д. №1946/2010г. по касационната жалба на А. И. К. от [населено място].
ОСЪЖДА А. И. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на К. Л. С. от [населено място], [улица] сумата 1000/хиляда/ лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: