3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 13.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 5651 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 1502 от 22.07.2014 г., постановено по в. гр. д. № 848 по описа за 2014 г. на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав, с което е потвърдено определение № 1159 от 22.04.2014 г. по гр. д. № 3677 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, ХХІІ граждански състав за прекратяване на производството и изпращане на делото на Софийския градски съд по подсъдност. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси, да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на Пловдивския окръжен съд.
Ответниците по частната жалба Върховен административен съд и Национална агенция за приходите считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд, като оспорват жалбата и по същество.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното :
С обжалваното определение е потвърдено определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора и за изпращане на делото пред компетентния съд. Това определение подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 от ГПК/ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, ако са налице предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на частния жалбоподател за заплащане на 883 168,49 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени от нарушаване правото на Европейския съюз, предявени срещу Националната агенция за приходите, издала противоречащия на общностното право ревизионен акт, и срещу Върховния административен съд, потвърдил този акт. Частният жалбоподател не оспорва, че в случая не са налице предпоставките на чл.1 или чл.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и производството следва да се развие по общия ред. Въпреки това обаче касаторът желае да бъде приложена особената подсъдност по чл.7 от този закон и делото да се гледа по неговото седалище в [населено място], а не в Софийския градски съд, както са приели съдилищата. Аргументът на жалбоподателя се състои в това, че според него прилагането на общата подсъдност би нарушило принципа на равностойност и принципа на ефективност при разглеждане на дела, основани на нарушения на общностното право, които принципи са възприети от Съда на европейската общност. В този смисъл са формулираните от касатора въпроси, по които според него следва да се допусне касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд. Приложимите обаче в случая вътрешнопроцесуални правни норми са ясни, не се нуждаят от тълкуване и не противоречат на принципите за равностойност и ефективност по подробно изложените от въззивния съд съображения. След като не е налице някоя от хипотезите на ЗОДОВ, особената подсъдност, предвидена в чл.7 от този закон, не важи и подсъдността се определя по общия ред. Не е допустимо подсъдността по чл.7 от ЗОДОВ да се прилага по аналогия, тъй като няма празнота в процесуалния закон.
Както е разяснено в цитираното от касатора решение от 29.10.2009 г. по дело С 63/08 на Съда на Европейския съюз спазването на принципа на равностойност предполага разглежданото национално право да се прилага еднакво и за исковете за нарушаването на общостното право и за исковете за нарушаване на националното право, които имат сходни предмет и основание(Решение от 1 декември 1998 г. по дело Levez, C-326/96, Recueil, стр. I-7835, точка 41). В случая този принцип е спазен. Ако касаторът беше основал исковете си на нарушения на вътрешното право, които са му причинили имуществени вреди, без обаче да е налице някоя от хипотезите на ЗОДОВ, подсъдността би се определила по общите правила на ГПК а не по чл.7 от ЗОДОВ. Както изрично е посочено в решението от 29.10.2009 г., принципът на равностойност не може да се тълкува като налагащ на държавата членка да разпростре най-благоприятния си съществуващ режим по отношение на всички искове в дадена област на правото.
Принципът на ефективност също не е нарушен с определяне на общата подсъдност, тъй като общият процесуален ред не прави невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, произтичащи от правото на ЕС.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че разрешенията на поставените от касатора въпроси, възприети от въззивния съд, съответстват на ясните процесуалноправни норми и не противоречат на принципите на ефективност и равностойност на съдебната защита на правата на касатора, породени от нарушения на общностното право. Ето защо не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1502 от 22.07.2014 г., постановено по в. гр. д. № 848 по описа за 2014 г. на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: