О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 27.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 5994 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от П. А. П., като [фирма], приподписана от адв.К. О., срещу определение № 516/18.07.2013 г. по ч.гр.д.№566/2013 г. на Добричкия окръжен съд.
В нея се съдържат оплаквания,че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като е изпълнил всички дадени му указания,че срещу него има извършени престъпни деяния и че се прикриват фирми, които източват ДДС. Моли да се установи неистинността на четири документа, за да ги използва по дела, които е завел срещу държавата, както и да се спре производството по делото и да се внесе въпроса в Конституционния съд, поради несъответствие на закона с Конституцията.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена в законовия срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, срещу определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото и е допустима .
С обжалваното определение е потвърдено определение №239/04.06.2013 г. по гр.д.№1520/2013 г. на районен съд-гр.Д., с което предявените от касатора искове за установяване неистинността на следните документи: фактура № 1391/03.12.1997г., издадена от „И. О.”-О. с получател [фирма] за 10,160 т бензин А 91, експедиционна бележка издадена от „И. О.”-О. с получател [фирма] за 10,160 т бензин А 91, протокол, съставен между „И. О.”-О. и [фирма] за установяване на количеството гориво- 10, 160 т бензин А 91 по фактура № 1391/ 03.12.1997 г. оставено за съхранение в бензиностанцията на „И. О.”-О. и протокол, съставен между [фирма] и [фирма] за установяване на количеството гориво – 10, 160 т бензин А 91 по фактура № 6/04.12.1997 г. оставено за съхранение в бензиностанцията на „И. О.”-О., са оставени без разглеждане и е прекратено производството по делото.Въззивният съд е счел, че от изложените в исковата молба обстоятелства не става ясно какви права черпи касаторът от тези документи, три от които са съставени между трети лица,с какви доводи обосновава тяхната неистинност, както и какъв е интересът от установяването й във връзка с предявените от него искове, по които са образувани гр.д.№ 637/2013 г. на Добричкия районен съд с ответник Прокуратурата на Р България и гр.д.№ 142/2013 г. на Добричкия окръжен съд с ответници държавата и НАП-В., за обезщетяване на причинени нему вреди. Приел е, че липсва правен интерес от оспорването истинността на документите, тъй като са частни и поради характера им то обхваща само факта на писменото изявление и авторството, но не и дали удостовереното в документа отговаря на фактическото положение, за което се излагат твърдения.Освен това според изложеното в исковата молба, документите са били представени по т.д.№1546/2003 г. на Варненския окръжен съд, приключило с решение за осъждането на касатора и възможносттта за оспорването им е преклудирана.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Твърди, че изпълнил всички указания и е заплатил 200 лв. д.такса,представил е необходимите доказателства и че въззивният съд не е изпълнил задълженията си. Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато за разглеждане на предявения иск.
Настоящият състав на ВКС , ІІІ г.о. намира, че определението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на обжалващата страна, задължението да мотивира допускането му. В изложението на касационните основания не е обосновано приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. Касаторът не е извел материалноправен или процесуалноправен въпрос, относно приети от съда правни разрешения по прилагане на конкретна правна норма, засягащи предмета на делото, на който ВКС да даде отговор, нито е аргументирал допълнително основание в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК. В този вид изложението не съдържа общо основание за допускане на касационен контрол, което да бъде преценено като правен въпрос, изведен от мотивите на съда и формулиран от страната. К. съд не може сам да въвежда въпроса.В този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 . В изложението се преповтарят оплакванията , съдържащи се в касационната жалба, които по своя характер са основания по чл. 281, т. 3 ГПК , но липсва правен въпрос . Когато такъв не е налице, не могат да бъдат обосновани и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 ГПК.
Няма основания и за спиране на производството по делото и внасяне на въпроса в Конституционния съд, съгласно чл.150 ал.2 от Конституцията на Р България, поради несъответствие на закона с нея , при положение, че дори не е конкретизирано кой е този закон.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 516/18.07.2013 г. по ч.гр.д.№566/2013 г. на Добричкия окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. А. П., като [фирма] за спиране на производството по делото на основание чл. 150 ал.2 от Конституцията на Р България.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: