2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 29.11.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 434/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Николов от гр. София срещу решение № 1601 от 22.12.2009 г. по гр. д. № 2588/2009 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, І-12 състав решение № 3627 от 20.07.2009 г. по гр. д. № 4713/2008 г. за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие за разликата от 20 000 лв. до пълния претендиран размер 30 000 лв.
Касаторът поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, поради което моли същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло. Изложени са съображения за допуснато нарушение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливостта, тъй като не са съобразени получените от ищеца в резултат на произшествието тежки травматични увреждания и последиците от тях.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по значим материалноправен въпрос – за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, който въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – “ЗАД “Б. В. И.”, гр. София – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от А. Д. Николов от гр. София иск е отхвърлен за разликата от 20 000 до пълния претендиран размер 30 000 лв., въззивният съд е съобразил вида и броя на уврежданията; възрастта на ищеца; периода, през който същият е търпял болки и страдания, в т. ч. и интензивни; окончателното заздравяване на капачката на коляното и на пръста на крака, както и факта, че предстои операция за изваждане на металната синтеза от коляното. С оглед на тези конкретни обстоятелства, решаващият състав е преценил като справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер на 20 000 лв. и е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер 30 000 лв.
Безспорно, поставеният от касатора материалноправен въпрос е обуславящ изхода на спора. Същият, обаче, не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на него не е осъществено нито едно от предвидените в чл. 280, ал. 1 – 3 ГПК и поддържани от касатора основания.
На първо място, недоказано е твърдението, че поставеният въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и че същият се решава противоречиво от съдилищата. Неоснователно в тази връзка е становището на касатора, че не следва да бъдат посочвани, респ. представяни конкретни съдебни решения, тъй като практиката на ВКС е известна на съдиите. Безспорно е, че съдиите от ВКС имат информационен достъп до постановените от този съд актове и поради това не е необходимо копие от същите да бъдат представяни от касатора. За да бъдат издирени и преценени в производството по чл. 288 ГПК, необходимо е, обаче, те да са посочени от касатора. По отношение на актовете на останалите съдилища, задължението му включва и представянето им, тъй като за съда е невъзможно да се снабди с тях, предвид липсата на единна информационна система за обявяване на постановените решения от съдилищата в Република България. По тези съображения и доколкото не е представено цитираното от касатора решение на Софийски апелативен съд по гр. д. № 382/2009 г., за което се твърди, че потвърждава представеното решение № 89 от 29.10.2008 г. по гр. д. № 4341/2006 г. на Софийски градски съд, І-1 състав, последното не следва да бъде обсъждано, тъй като липсват доказателства за влизането му в сила.
Не може да се приеме, че е налице противоречие на обжалваното въззивно решение и с представеното по делото решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от мотивите на този акт, обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на неимуществените вреди, са различни от тези по настоящото дело – различни са както физическите и психически увреждания на ищеца, така и конкретната обстановка, при която същите са настъпили. Логична последица от това е различният размер на сумите, с които се съизмеряват претърпените неимуществени вреди.
Неоснователно е също становището, че поставеният материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В тази връзка е необходимо да се има предвид, че Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД в Постановление № 4 от 1968г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, която в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение, налага извода, че не е налице условието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1601 от 22.12.2009 г. по гр. д. № 2588/2009 г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: