3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№742
гр. София, 05.10.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 21.09.2016- две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3338/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. София, [фирма]-с. Труд, обл. Пловдивска, [фирма]-София срещу решение №256 от 08.07.2015 г. постановено от АС- Пловдив по в.т.д. №159/2015 г. в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 619 от 18.12.2014 г., постановено по т.д. №283/2014 г. на ОС-Пловдив в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма]: 22.12.2010 г..
Подадена е и касационна жалба от страна на пълномощника на / с предишно наименование [фирма]/ -гр. Пловдив срещу същото решение в същата част: относно определяне за начална дата на неплатежоспособността на длъжника: 22.12.2010 г.
В касационните жалби се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване и по двете жалби се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 , съотв. по т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение , с което е потвърдено първоинстанционното такова в частта относно определяне за начална дата на неплатежоспособността на длъжника: 22.12.2010 г., съставът на въззивния съд се е позовал на данните за икономическото състояние на дружеството, според констатираните показатели за финансова автономност и задлъжнялост, проследени за периода от 31.12.2009 г. до 31.12.2014 г., изложени в заключенията на ССчЕ приети от първоинстанционния и въззивния съд. Според последните, след 31.12.2009 г. дружеството-длъжник е работило на загуба и е било в невъзможност да посреща своите задължения към всички кредитори. Извършваните частични плащания само към отделни доставчици и след 2010 г. не е ставало със средства на дружеството, а със заемни такива и частично със средства на собственика на капитала. Първото е довело до задълбочаваща се задлъжнялост. Ето защо, за начална дата на неплатежоспособност е определена именно 22.12.2010 година.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касаторите по първата касационна жалба се сочат като значими за спора правни въпроси четири такива, които обобщено се свеждат до: начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност и въз основа на какви критерии и към кой момент. Твърди се, че по този комплексен въпрос е налице противоречие на обжалвания съдебен акт със задължителната практика на ВКС: цитираните множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
В действителност,според настоящият състав на ТК, в посочените решения, ВКС е разглеждал различни конкретни фактически състояния на неплатежоспособност като е застъпил становището, че началната дата на неплатежоспособност на търговеца се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен израз на това състояние, т.е. определящо е настъпването на обективната трайна невъзможност за плащане, а самото спиране е негов външен израз-в тази насока са и всичките цитирани от самия длъжник решения на ВКС по чл.290 ГПК: Р №202 от 10.01.2014 г. по т.д. №1453/2013 на Второ т.о.Р. №123/23.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2435814 на Второ т.о. Р № 54/8.09.2014 г. по т.д. №3035/13 на Второ т.о. , Р 0115/25.06.2010 г. по т.д. № 16982010 г. на Второ т.о. и решенията посочени в самите тези решения. Това състояние се определя на база съответната съдебно-икономическа експертиза. Ето защо, доколкото въззивния съд се е позовал на данните за икономическото състояние на дружеството, според констатираните показатели за финансова автономност и задлъжнялост, проследени за периода след от 31.12.2009 г. до 31.12.2014 г., изложени в заключението на приетата от първоинстанционния съд ССчЕ, както и на това по допълнително назначените във въззивното производство задачи на ССчЕ и е приел,че след 22.12.2010 година плащанията към кредиторите като цяло са спрени, а извършваните частични такива към отделни кредитори на дружеството са извършвани със средства от външни извори: заем и средства на принципала, то липсва противоречие на обжалваното решение с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС.
Относно подадената касационна жалба от страна на пълномощника на / с предишно наименование [фирма]/ -гр. Пловдив срещу същото решение в същата част: относно определяне за начална дата на неплатежоспособността на длъжника, то в изложението към нея също не се обосновава наличие на предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК за допускане до касация по правния въпрос : ползва ли се със сила на пресъдено нещо по-рано постановено съдебно решение по молба от трето лице за откриване на производство по несъстоятелност,поради неплатежоспособност на същия длъжник, когато по нея е постановено съдебно решение , с което същата се отхвърля. Това е така доколкото не е налице необходимост от тълкуване, с оглед точното прилагане на закона на ясната и недвусмислена обща процесуалноправна разпоредба на чл.298 ал.1 ГПК, че решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание , а специалната норма на чл.630 ал.3 ТЗ придава действие спрямо всички само на решението, с което се открива производство по несъстоятелност.
Въпросът за задължението на съда да се произнесе по всички искания на страната в процеса и на база всички доказателства не се явява обуславящ изхода по настоящия спор, тъй като липсва подобен пропуск и отговорът на този въпрос не би довел до пререшаване на спора в противоположна насока.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №256 от 08.07.2015 г. постановено от АС- Пловдив по в.т.д. №159/2015 г. в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 619 от 18.12.2014 г., постановено по т.д. №283/2014 г. на ОС-Пловдив в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма]: 22.12.2010 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.