4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
С., 08.07. 2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 193 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. Т., З. С. Т. и Р. С. К., чрез пълномощника им адвокат Б. П., против решение № 257 от 15.11.2010 г., постановено по гр.д. № 54 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е разгледан иск по чл.40 ЗС, като след частична отмяна на първоинстанционното решение № 340 от 23.11.2009 г. по гр.д. № 251/2008 г. на Районен съд-Смолян е признато за установено по отношение на Т. Х. С. и С. Х. С., че В. С. Т., З. С. Т. и Р. С. К. са собственици на 22.48 % ид.ч. от общите части на жилищната сграда – етажна собственост, построена в имот пл. № 1293, за който е отреден УПИ ІІІ-1293 в кв.196 по плана на [населено място] от 1983 г. и на толкова идеални части от дворното място, като искът е отхвърлен за разликата до 32 % ид.ч.
Ответниците по касационната жалба Т. Х. С. и С. Х. С. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
В. съд е приел, че ищците В. С. Т., З. С. Т. и Р. С. К. са собственици на приземния етаж, ответникът Т. Х. С. – на първия етаж, а ответникът С. Х. С. – на втория етаж от жилищната сграда. Съсобствеността е учредена на 29.10.1973 г., когато общия наследодател С. С. е дарил на синовете си първия и втория жилищен етаж. Разгледан е спора кога са построени пристройките на първия и втория етаж и следва ли да се включат при оценка на тези етажи и е прието, че двата етажа са обособени със самостоятелни входове и санитарни възли към 1973 г., а строителните книжа от 1993 г. и 1997 г. са изготвени с цел узаконяване на тези пристройки, поради което е възприет вариант на експертизата, който определя застроените площи на първия и втория етаж с пристройките. По спора относно статута на приземния етаж и като какъв следва да бъде оценяван при определяне на общите части е счетено, че приземния етаж е фактически обособен и ползван като жилище още при изграждане на сградата, като не е изпълнено предвиденото по проект вътрешно стълбище към горните етажи. Това е станало до 1959 г., преди изменението на Строителните правила и норми от 1963 г. и по аналогия приложение намира Тълкувателно решение № 96/16.11.1971 г., ОСГК, поради което е прието, че този етаж следва да се третира като жилищен, а и с влезли в сила съдебни решения е признат за самостоятелен обект. Изложени са съображения защо се възприема експертното заключение според което на приземния етаж съответстват 22.48 % ид.ч., на първия етаж – 38.72 % ид.ч. и за втория етаж – 38.80 % ид.ч.
К. считат, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице, доколкото твърдението за противоречие с Постановление № 1 от 1953 г. ППВС е обосновано с тезата на касаторите, че съдът не е мотивирал въз основа на кои доказателства приема съответната фактическа обстановка, нито при наличието на противоречи доказателства е казал кои от тях приема и на кои вярва и защо и кои от тях не приема и не им вярва и защо ги счита за недостоверни, т.е. по същество се касае до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, което обаче съставлява касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, явяващо се неотносимо при преценка основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Липсва противоречива съдебна практика във връзка с позоваването на решения № 1106/28.11.2008 г. по гр.д. № 4750/2007 г., ВКС, ІІ г.о. и решение № 574/3.07.2009 г. по гр.д. № 1755/2008 г., ВКС, І г.о. С първото се дава разрешение, че когато заедно с етажа или част от него се прехвърля и идеална част от правото на собственост върху земята, тя придобива характеристика на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и в този смисъл сделката следва да бъде съобразена с чл.40, ал.1 ЗС, като прехвърлената идеална част от земята не може да надвишава размера посочен с чл.40, ал.1 ЗС. Въззивното решение съответства на това разрешение, което опровергава поддържаните от касаторите теза, че съдът е следвало да се съобрази, че при учредяване на етажната собственост през 1973 г. към всеки от обектите е останала по 1/3 ид.ч. от дворното място. Второто решение дава тълкуване, че дяловете на отделните собственици в общите части съгласно чл.40, ал.1 ЗС са съразмерни на съотношението между стойностите на отделния обект и цялата сграда, учредени при учредяване на етажната собственост, в който смисъл са и мотивите на въззивния съд.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване с оглед противоречива съдебна практика по прилагането на чл.235 ГПК. От една страна четирите съдебни решения, на които се позовават касаторите, дават тълкуване по прилагането на чл.188 ГПК /отм./ и касаят касационното основание по чл.281, т.3 ГПК съществено процесуално нарушение, а от друга страна липсва съотнасяне на тълкуването в тях с обстоятелствата по настоящото дело.
Изцяло неотносимо е позоваването на решение № 1366 от 7.07.1958 г. по гр.д. № 4157/58 г., І г.о., според което ново преразределение на общите части в етажна собственост може да се извърши при надстрояване на сградата или когато дадено помещение, което впоследствие чрез преустройство е било превърнато в жилищен обект, по една или друга причина е било изключено от разпределението на общите части, като не се допуска преразпределение на общите части в етажна собственост, когато едно таванско помещение, придадено към даден апартамент, чрез преустройство се превърне в самостоятелен жилищен обект и бъде прехвърлено от собственика на апартамента върху друго лице, а в този случай новият обект получава част от общите части на апартамента, към който е бил придаден преди това, доколкото в настоящия случай не се е твърдяло, че при възникване на етажната собственост е извършена оценка на отделните обекти по реда на чл.40 ЗС, нито пък че след възникване на етажната собственост е налице новосъздаден обект.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и с оглед позоваването на необходимостта да се даде тълкуване по приложението на чл.266 ГПК. Спорът дали приземния етаж представлява прилежаща част към двата жилищни етажа, за който се поддържа, че е настъпила преклузия, е разрешен в полза на касаторите /прието е, че този етаж е самостоятелен още от изграждането на сградата/, поради което допускането на касационно обжалване не би повлияло на изхода на делото. Доводите, касаещи изслушаното пред въззивния съд експертно заключение са неотносими към данните по делото, доколкото в случая се касае не до доказателство, допуснато при условията на чл.266 ГПК, а за изпълнение задължението на съда да допусне съдебна експертиза за изясняване на въпроси, по които няма специални знания, а именно стойността на всеки обектите към стойността на сградата към момента на възникване на етажната собственост през 1973 г., каквото заключение първоинстанционния съд не е изслушал /приетата пред районния съд експертиза е за стойността на обектите към настоящия момент/.
Останалите наведени доводи – относно момента на изграждане на пристройките на първия и втория жилищен етаж и относно приложимостта на ползваната от експертите пред въззивния съд Тарифа за цените на недвижимите имоти, одобрена с ПМС № 24/2.06.1973 г. са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, без да е формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се разглеждат.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Настоящият съдебен състав констатира, че макар да е формирал воля по целия предмет на спора, а именно какви идеални части принадлежат към всеки от трите самостоятелни обекта в процесната сграда, при постановяване на решението си въззивният съд е пропуснал да обективира волята си за принадлежащите към първия и втория жилищен етаж идеални части от общите части на сградата и дворното място. Касае се за очевидна фактическа грешка, която съдът следва да поправи по реда на чл.247 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 257 от 15.11.2010 г., постановено по гр.д. № 54 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Смолян.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: