2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
София, 29.11.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 416/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „А. – А. П.”, гр. К. срещу решение № 187 от 23.12.2009 г. по в. гр. д. № 231/2009 г. на К. окръжен съд. С това решение е отменено постановеното от Момчиловградски районен съд решение № 71 от 15.05.2009 г. по гр. д. № 212/2008 г. и са отхвърлени предявените от едноличния търговец /сега касатор/ срещу „Е. Б. Е.” АД, гр. Пловдив искове: иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху описания в исковата молба трафопост, находящ се в с. Багрянка, Община М. и иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 000 лв. – обезщетение за неоснователно ползване на същия имот за периода от 29.11.2007 г. до датата на завеждане на иска.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Касаторът счита за несъобразен с доказателствата по делото изводът на въззивния съд по отношение на предпоставките за уважаване на ревандикационния иск и по-конкретно – че не е налице ползване на процесния трафопост от страна на ответното търговско дружество. Според него, като е приел, че осъществяваната от ответника лицензионна дейност на обществен снабдител с електрическа енергия не предполага използването на трафопоста в качеството му на енергиен обект, решаващият състав не е приложил правилно закона. Освен това, като съществено процесуално нарушение е определен отказът на въззивния съд да кредитира заключението на допуснатата техническа експертиза, съдържащо извод, че ответникът „Е. България Е.” АД „използва и поддържа трансформаторния пост”.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне „по съществен материалноправен и процесуален въпрос”, по отношение на който са налице всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Конкретно посочени, обаче, са само въпросите, за които се твърди, че е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: въпросът за правото на собственост и неговата защита по съдебен ред предвид разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗЕ и чл. 108 ЗС и въпросът дали процесният трафопост представлява „енергиен обект”, чрез който Е. осъществява дейност по разпределение и доставка на електрическа енергия.
Ответникът по касация – „Е. Б. Е.” АД, гр. Пловдив – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение на Момчиловградски районен съд и да отхвърли предявените от ЕТ „А. – А. П.”, гр. К. срещу „Е. Б. Е.” АД, гр. Пловдив искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, въззивната инстанция е приела за недоказана общата предпоставка “ползване” на процесния трафопост от страна на ответника. Този извод е мотивиран с осъществяваната от последния дейност на обществен снабдител на електрическа енергия, а не дейност по разпределение на електрическата енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи, която именно е свързана с ползване на трафопостовете като енергийни обекти, представляващи съвкупност от електрически съоръжения за получаване, трансформиране и разпределение на електрическата енергия и явяващи се част от електроразпределителната мрежа на страната. В тази насока решаващият състав е съобразил законово проведеното разграничение между двата вида дейности, предмет на отделна правна регламентация и лицензиране в Закона за енергетиката. С оглед на това и доколкото исковете са насочени срещу електроснабдителното, а не срещу електроразпределителното дружество, същите са счетени за неоснователни.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Преди всичко, следва да се отбележи, че поради липсата на конкретно посочени въпроси, по отношение на които се поддържат, две от заявените основания за допускане на касационното обжалване – тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – същите не следва да бъдат обсъждани. Касаторът е изложил единствено твърдения за неправилно решаване на спора, които обаче са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да бъдат преценявани едновременно и като основания за допускане на касационния контрол. В посочения смисъл са и задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в съответствие с които, при непосочване на релевантните за делото въпроси касационното обжалване не следва да бъде допуснато, без да е необходимо да се преценява дали заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК са осъществени.
По отношение на въпросите, за които се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
Първият от тези въпроси – за правото на собственост и неговата защита по съдебен ред предвид разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗЕ и чл. 108 ЗС – не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ изхода на правния спор. Отхвърлянето и на двете претенции е резултат от приетата от въззивния съд липса на предпоставката „ползване” на процесния трафопост от страна на ответното електроснабдително дружество, без изобщо да е обсъждано приложението на разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗЕ относно задължението на енергийните предприятия за изкупуване на енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизане на закона в сила са собственост на трети лица. Следователно, доколкото не е част от решаващите мотиви на въззивния съд, този въпрос не може да бъде определен като значим за конкретното дело и съответно релевантен за допускане на касационното обжалване.
Другият въпрос – дали процесният трафопост представлява „енергиен обект”, чрез който Е. осъществява дейност по разпределение и доставка на електрическа енергия – макар да има значение за решаването на спора, също не може да обоснове допускане на касационното обжалване на поддържаното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно указанията по т. 4 от цитираното по-горе тълкувателно решение, това основание би било налице, когато разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречиви и е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането им или да се осъвремени вече създадената такава практика предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени. Тези предпоставки в случая не са налице. Решаването на въпроса дали трафопостът представлява енергиен обект, чрез който Е. осъществява дейност по разпределение и доставка на електрическа енергия, е свързан основно с отчитане на нормативно установената разлика между дейностите, които подлежат на лицензиране по Закона за енергетиката и в частност – между дейността по разпределение на електрическа енергия /чл. 39, ал. 1, т. 3 ЗЕ/ и дейността по обществено снабдяване с електрическа енергия /чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗЕ/, както и с отчитане на фактите по конкретното дело по отношение на това, за коя от тези дейности е издадената на ответника лицензия. Следователно, решаването на поставения въпрос не е обусловено от начина, по който ще бъде тълкуван законът, предвид неговата непълнота, неяснота или противоречивост, а от преценката на конкретната фактическа обстановка и подвеждането й под относимата към нея специална нормативна уредба /Закона за енергетиката/, като определящо в тази връзка е обстоятелството, че „Е. България Електроснабдяване” АД и „Е. България Електроразпределение” АД са различни правни субекти, имащи различен предмет на дейност и притежаващи лицензия за различни по вид дейности. Поради това, настоящият състав приема, че касационното обжалване не може да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 187 от 23.12.2009 г. по в. гр. д. № 231/2009 г. на К. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: