О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№743
гр. София, 22.11.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16 ноември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №544/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Н. А. ЕГН: [ЕГН] в качеството му на [фирма]-гр.А. срещу решение №63 от 10.02.2011 г. на Пловдивския апелативен съд по в.т.д. №1180/2010г. , с което касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр. А. сумата от 30 000 лева по частичен иск за заплащане на възнаграждение по договор между страните от 15.10.2007 г. и разноските на ищеца по делото в размер на 7 273 лева-общо.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение се иска отмяна и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото , т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище в отговора на касационната жалба в насока липса на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за търговско представителство с предмет сътрудничеството от страна на ищеца [фирма] при осъществяване на връзка и координация на страните по договор за закупуване и внос на тютюн, сключени на 12.10.2006 г. и от 15.10.2007 г. между ответника като купувач и трето за процеса лице Генерална дирекция по монопола на РТурция . Решаващият съд се е позовал на събраните при разглеждане на делото писмени и гласни доказателства, за да констатира, че ответникът е изпълнил своите задължения по така сключения с ищеца договор като е организирал превоза на стоката до складовете на ищеца в България, както и че е уреждал и присъствал на срещи на ответника ЕТ с представители на продавача. Съдът е обосновал определянето на размера на дължимото възнаграждение с уговореното в самия договор между страните и заключението на счетоводната експертиза и е приел, че възлиза общо на 931 448,67 лева, поради което и е уважил частичния иск до размера на предявения размер от 30 000 лева.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора: за правната природа и съдържанието на договора за търговско представителство и за търговско посредничество, с оглед квалификацията на процесния договор между страните като такъв за търговско представителство.
Твърди се, че така формулираният правен въпрос от значение за спора е решаван противоречиво от съдилищата, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото , т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,съответно т.2 и т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС т.1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Следователно, освен изискването, формулираните от касатора правни въпроси принципно да са съотносими към предмета на спора, то е необходимо също така решаващият съд да е обусловил правните си изводи при конкретното произнасяне по конкретния спор върху така повдигнатите въпроси. В случая, с оглед изложените в мотивите на обжалвания акт фактически констатации и правни съображения , става ясно, че така формулираният от касатора правен въпрос не обуславя изводите на съда по конкретното дело и в този смисъл не е обусловил изхода на спора . Това е така, доколкото така посоченият правен въпрос по същество се отнася до правната квалификация на иска като функция от тази на вида договор на който се основа самата претенция на ищеца. Погрешната правна квалификация би имала значение за материалната законосъобразност на самото решение, която е предмет на проверка във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество и то ако различната квалификация би довела до различен изход на спора. С оглед това и поради задължението на касационната инстанция за служебната проверка на допустимостта на обжалваното решение, следва да се отбележи, че решаващият съд е разгледал спора на предявеното правно основание, т.е. конкретния договор съобразно неговото съдържание: правата и задълженията на страните по него. Следователно липсва произнасяне извън предмета на спора, което да доведе до недопустимост на решението.
С оглед изложеното липсва първият елемент от състава на процесуалното право на допускане до касация: наличие на сочен от страната обуславящ изхода на спора правен въпрос. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело /така цит.ТР/.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №63 от 10.02.2011 г. на Пловдивския апелативен съд по в.т.д. №1180/2010г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.