3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№743
София, 25.11.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3405/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. А. Д. от [населено място] против определение № 1436 от 13.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1940/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-15 състав протоколно определение № 115 от съдебно заседание на 26.02.2014 г. по т. д. № 5688/2012 г. за прекратяване на производството по предявения от същото лице срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ.
В частната касационна жалба се поддържа, че определението на въззивния съд е недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Изразено е несъгласие с извода за липса на активна легитимация по предявения иск с твърдението, че моментът, към който следва да бъде преценявана същата, е датата на подаване на исковата молба и че фактът на последващо отпадане качеството на съдружник на ищеца е ирелевантен за тази преценка.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е аргументирано със същите твърдения за неправилност на въззивния акт, които са развити и в самата частна касационна жалба. Според частния касатор, обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която страните в исковия процес не трябва да се смесват със субектите на материалното правоотношение. В подкрепа на заявеното основание са представени постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК решения – решение № 159 от 15.12.2009 г. по т. д. № 389/2009 г. на І т. о.; решение № 30 от 10.09.2010 г. по т. д. № 320/2009 г. на ІІ т.о .; решение № 21 от 02.03.2010 г. по т. д. № 471/2009 г. на І т. о., както и определение № 2425 от 10.06.2014 г. по в. ч. гр. д. № 3475/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 31.10.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди постановеното от Софийски градски съд определение за прекратяване на производството по т. д. № 5688/2012г., въззивният съд е споделил извода, че ищецът по предявения иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ не е активно легитимиран по него, тъй като в хода на процеса е загубил качеството си на съдружник, притежаващ повече от 1/5 от капитала на ответното дружество [фирма], последица от което е съответно загубване и на качеството му на надлежна страна по предявения иск за прекратяване на същото дружество. Този извод е аргументиран с факта, че с решение на Общото събрание на съдружниците, за което не се твърди да е оспорено по реда на чл. 74 ТЗ и което е вписано в Търговския регистър, ищецът Г. А. е изключен като съдружник.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационното обжалване, касаторът следва да е поставил конкретен въпрос – материалноправен и/или процесуалноправен, който да има характер на обуславящ за изхода на спора, както и да е доказал наличието на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Така установеното в закона задължение на касатора е израз на диспозитивното начало на гражданския процес, като неизпълнението му не може да бъде преодоляно чрез служебната намеса на касационната инстанция, тъй като в същото тълкувателно решение изрично е подчертано, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, нито от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос.
В случая частният касатор не е изпълнил това свое задължение. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържа единствено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно определение, но не и конкретно формулиран въпрос, което е напълно достатъчно основание за недопускане на касационния контрол.
Независимо от това, дори и да се приеме, че в изложението е поставен въпросът за активната легитимация по иска с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ и по-точно – към кой момент ищецът следва да притежава качеството „съдружник” в ответното дружество, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато, тъй като не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представените решения на ВКС по чл. 290 ГПК не доказват твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика поради неотносимостта им към настоящия спор. В тези актове е даден отговор на въпроса кога са налице важни причини, налагащи прекратяване на търговското дружество по реда на чл. 155, т. 1 ТЗ, а не въпросът, свързан с активната легитимация по този иск, който въпрос именно е релевантен за настоящия спор.
Що се отнася до представеното въззивно определение на Софийски апелативен съд, доколкото липсват данни да е влязло в сила, същото не представлява „съдебна практика” по смисъла на разясненията в т. 3 от цитираното по-горе тълкувателно решение и поради това не подлежи на обсъждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1436 от 13.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1940/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: