О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
гр. София, 09.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на втори октомври двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 569 по описа за 2012 г.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на К. М. К. против разпореждане № 873 от 31.05.2012 г. на заместник – председателя на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът Е. И. А. чрез пълномощника си, адвокат С. Ч. в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК поддържа становище за правилност на разпореждането.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С цитираното разпореждане е върната касационна жалба вх. № 2056/27.02.2012 г. по описа на Върховния касационен съд и вх. № 1542/06.03.2012 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, подадена от К. М. К. против решение № 609 от 23.12.2011 г. по гр. дело № 1088/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, втори състав. Прието е в мотивите на разпореждането, че в определения от съда срок, а и до момента на постановяване на съдебния акт не са изпълнени изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е констатирано наличие на основание по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Разпореждането е правилно.
След подаването на посочената по – горе касационна жалба от К. М. К., въззивният съд е провел производство по проверка на редовността й, и с разпореждане № 359 от 07.03.2012 г. е оставил същата жалба без движение, като е дал подробни указания за отстраняване на допуснатите нередовности. Касаторът е бил уведомен за указанията на съда на 05.04.2012 г., видно от приложеното съобщение за връчване на препис от съдебния акт. В определения от закона срок, той е изпълнил частично едно от указанията на въззивния съд – на 11.04.2012 г. е внесъл държавна такса в размер на сумата 30 лв., но по сметка на Пловдивски апелативен съд, вместо по сметка на Върховния касационен съд. С разпореждане № 622 от 19.04.2012 г. на заместник – председателя на Пловдивски апелативен съд касационната жалба на К. М. К. е оставена без движение и му е дадена отново възможност да отстрани посочените в предходното разпореждане нередовности, включително да внесе държавната такса по сметка на Върховния касационен съд. Касаторът е бил уведомен за указанията на съда на 23.05.2012 г., видно от приложеното съобщение за връчване на препис от новото разпореждане. На 20.04.2012 г. К. М. К. е подал „допълнение към касационна жалба” вх. № 2691/20.04.2012 г. по описа на Апелативен съд – П., в което е изложил субективното си виждане за процесуалните действия на първоинстанционния съд и на въззивния съд, за изхода на делото, както и за проведената от въззивния съд проверка на редовността на подадената от него касационна жалба, които е преценил като неправилни. На 28.05.2012 г. жалбоподателят е внесъл държавна такса по сметка на Върховния касационен съд. С обжалваното разпореждане са приложени последиците на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, поради неотстраняване на допуснатите нередовности.
При проверка на правилността на обжалваното разпореждане, Върховният касационен съд в настоящият си състав констатира, че подадената от К. М. К. касационна жалба е останала нередовна поради неизпълнение от него на всички дадени от въззивния съд указания. В касационната жалба вх. № 2056/27.02.2012 г. по описа на Върховния касационен съд и вх. № 1542/06.03.2012 г. по описа на Пловдивски апелативен съд и „допълнение към касационна жалба” вх. № 2691/20.04.2012 г. по описа на Апелативен съд – П. на К. М. К. липсват точно и мотивирано изложение на касационните основания /чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК/ и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК /чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/. И в двете разпореждания, постановени в производството по чл. 285 ГПК на касатора са дадени подробни указания за тези нередовности, за които същия е бил уведомен по надлежния ред, с връчени копия от разпорежданията и съответно му е дадена възможност да отстрани дефектите на жалбата. Указанията не са изпълнени в резултат, на което касационната жалба е останала нередовна, а сезирането на Върховния касационен съд с нередовна жалба е процесуално недопустимо. При подаване на касационна жалба страната е задължена да посочи правен въпрос или правни въпроси, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и да развие този въпрос или въпроси в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, като допълнителни основания за допускане на касационния контрол, /в този смисъл са разясненията в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. Освен това съгласно чл. 284 ГПК всяка касационна жалба трябва да отговаря на определени изисквания, изчерпателно изброени, за чието изпълнение съдът, изпращащ жалбата на Върховния касационен съд упражнява служебно контрол. В разглеждания случай касаторът не е изпълнил указанията на въззивния съд да включи в жалбата, както основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, така и основанията по чл. 281 ГПК. От обстоятелствените части на жалбата и допълнението към нея, цитирани по – горе се вижда, че касаторът не прави разграничение между двата вида основания, по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 281 ГПК, поради което и не е могъл и да ги въведе. Оплакванията за неправилно процедиране и неправилни изводи на въззивния съд са общи, не са ясни и не са обосновани, а разпоредбата на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК изисква мотивирано изложение на касационните основания. Не е била изпълнена от касатора и предпоставката на чл. 284, ал. 2 ГПК, тъй като нормата изисква касационната жалба да бъде приподписана от адвокат, като изключението е единствено в хипотезата, при която жалбоподателят или неговия представител има юридическа правоспособност. Юридическата правоспособност предпоставя не само завършено висше юридическо образование, но и професионален стаж, завършил с положен изпит. В случая не е налице хипотеза на чл. 628 ГПК. Въпроса за приподписването на касационната жалба засяга приложението на правни разпоредби, не тяхното тълкуване по чл. 628 ГПК, но във връзка с оплакването на частния жалбоподател следва да се има предвид, че дори при изготвяне на жалбата да беше спазено изискването на чл. 284, ал. 2 ГПК, включително и чл. 284, ал. 3, т. 2 ГПК, останалите й нередовности – липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, които не са изложени дори формално и липсата на точно и мотивирано изложение на основания по чл. 281 ГПК водят до нередовно сезиране на Върховния касационен съд. Липсата на което и да е от изискванията по чл. 284 ГПК за съдържание на касационната жалба води до нейната нередовност, защото тяхната наличност, като процесуални предпоставки е кумулативно изискуема. Ето защо неизпълнението на указанията на въззивния съд за отстраняване на допуснатите от касатора нередовности са обусловили нередовност на жалбата, при която правилно са приложени последиците на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 873 от 31.05.2012 г. на заместник – председателя на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: