О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..743
гр.София, 08.07. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 432/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Областното пътно управление Б. е подало касационна жалба вх. № 5* от 05.01.2010 год. срещу въззивното решение № 126 от 27.11.2009 год. по в.гр.дело № 548/2009 год. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение № 111 от 14.08.2009 год. по гр.дело № 42/2009 год. на К. районен съд досежно участието на касатора като трето лице помагач и е прекратено производството по делото по отношение на последния.
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението в обжалваната част.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС с позоваване на П. № 8 от 06.03.1980 год. на Пленума на Върховния съд, т.11; решение № 19 от 22.01.2009 год. по гр.дело № 5305/2007 год., І г.о. ВКС и решение № 293 от 29.06.1989 год. по гр.дело № 235/1989 год. на ВС, І г.о. и б/ пасивната материалноправна легитимация по чл.14, ал.1 ЗДС на ведомството с предоставени права на управление и стопанисване на държавен имот е част от въпроса за пасивната му легитимация в производството по чл.34 ЗС.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, ІІ г.о. съобрази следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен иска на „П”Е. , гр. К. против държавата, представлявана от министъра на регионалното р. и благоустройството за допускане съдебна делба на масивна сграда-склад със застроена площ 960 кв.м., построена в УПИ ХХІІІ, собственост на дружеството-ищец, и в УПИ ХХІІ-държавна собственост. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника О. пътно управление-гр. Бургас, на което съгласно т.9 от А. за частна държавна собственост №/19.12.2000 год. са били предоставени за управление терен с площ 1350 кв.м., съставляващ УПИ ХХІІ, ведно с 26.04% ид.части, равняващи се на 250/960 кв.м. идеални части от масивната едноетажна сграда-склад, предмет на делбата.
Въззивният съд е отменил решението и е допуснал да се извърши съдебна делба между „П”Е. , гр. К. и държавата, представлявана от министъра на регионалното р. и благоустройството на процесния склад при квоти: 73.96% идеални части, равняващи се на 710 кв.м. – за дружеството-ищец и 26.04% идеални части, равняващи се на 250 кв.м. – за държавата. Прието е било, че участието на трето лице помагач в производството за делба на съсобствения имот е недопустимо и трето лице би имало място само при евентуално разпоредително действие с имота в хода на делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с т.11 от П. № 8 от 06.03.1980 год. на Пленума на Върховния съд, което е издадено при действието на чл.18 ГПК/отм./ в редакцията преди 11.07.1997 год. С „Д” бр.55 от тази дата беше създадена нова алинея четвърта на същата разпоредба, с която се предвижда, че по дела, които се отнасят до имоти-държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното р. и благоустройството. С § 21 от ПЗР на ЗИД на Закона за държавната собственост /ДВ, бр.17 от 24.02.2006 год./ разпоредбата на чл.18, ал.4 ГПК/отм./беше допълнена като думите „недвижими имоти-държавна собственост” бяха заменени с „имоти-държавна собственост, намиращи се на територията на страната”. В настоящия случай исковата молба за делба е подадена на 10.02.2009 год. при действието на чл.31, ал.2 ГПК, според която разпоредба по дела, които се отнасят до недвижими имоти-държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното р. и благоустройството.
Решение № 293 от 29.06.1989 год. по гр.дело № 235/1989 год. на ВС, І г.о. също е неотносимо, тъй като и то е постановено при действието на разпоредби, регламентиращи процесуалното представителство на държавата по дела, които се отнасят до имоти-държавна собственост преди допълнението на чл.18 ГПК/отм./ с нова алинея четвърта /ДВ, бр.55 от 11.07.1997 год./.
Решение № 19 от 22.01.2009 год. по гр.дело № 5305/2007 год. на ВКС, І г.о. е постановено по ревандикационен иск с предмет недвижим имот, актуван като публична държавна собственост и се отнася до приложението на чл.14, ал.1 и чл.15, ал.2 ЗДС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разглеждането на които по реда на чл.290 ГПК да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й. Разглеждането на касационната жалба не би допринесло за развитието на правото и чрез другите му проявни форми – усъвършенстване на законодателството и отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба.
В обобщение, поради липсата на предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126 от 27.11.2009 год. по в.гр.дело № 548/2009 год. на Бургаския окръжен съд по жалба вх. № 5* от 05.01.2010 год. на О. пътно управление- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: