О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
София, 15.12.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 609 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на “Т“ Е. , гр. С. чрез процесуалния му пълномощник, срещу въззивното решение № 94/23.02.2009 г. по в. гр. д. № 1733/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 08.05.2008 г. по гр. д. № 1073/2003 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Касаторът счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат се доводи за неправилна преценка на събраните доказателства по делото – неоснователно, според жалбоподателя, некредитиране на направено от ответника признание в писмен вид от 1998 година, в което се потвърждавало задължение на едноличния търговец към дружеството – касатор. Излагат се съображения за отсъствие на съвкупна преценка на всички доказателства по делото /чл. 188 ГПК отм./, както и за необоснованост на изводите на въззивната инстанция.
В приложеното изложение на основанията за допускане на обжалването по приложно поле, както и в допълнението към него от 30.04.2009 г., е налице позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдения, че в случая е налице “сложен фактически състав, с голям материален интерес, който изисква правилното прилагане на закона и тълкуване на материалноправните норми, уреждащи правните институти на цесията, договора за банков кредит и правоприемството”, както и процесуалноправни норми, касаещи събирането и оценяването на доказателствата /чл. 188 ГПК и чл. 127, ал. 2 ГПК (отм)/.
Ответникът по касация Е. ”П”, гр. Б., чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна по съображения в писмен отговор.
Ответникът “ЦКБ” АД не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
За да отхвърли предявените искове на касатора срещу Е. ”П”, гр. Б. и при условията на евентуалност спрямо “Ц” АД по чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 99 ЗЗД, както и претенцията по чл. 86 ЗЗД, основани на неизпълнение по договор за банков кредит № 433/07.05.1993 година и на договор за цесия от 09.07.1997 г., Софийски апелативен съд е приел, че в полза на банката – цедент не е възникнало по договора за предоставяне на банков кредит вземане срещу ответника – едноличен търговец в чуждестранна валута, което да е прехвърлено на ищеца “Т” Е. с цесионния договор. Освен това, съдът е посочил, че цесионният договор не е произвел действие, понеже е сключен под условие и, че правните му последици настъпват след заплащане на цената на цесията. Решаващият съд се е мотивирал, че след като по делото е било безспорно установено, че по договора за банков кредит за ответника – кредитополучател не е възникнало задължение в чуждестранна валута, то не е възникнало и такова вземане в полза на кредитодателя, което да бъде предмет на цесионния договор, а последният не е породил целените правни последици и поради неплащане на цената по него, и затова направеното от ответника признание не може да породи правния ефект на възникване на задължението.
Преди всичко, касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на които следва да се преценяват изискванията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Общото твърдение, че в конкретния случай е налице произнасяне по „един сложен фактически състав, с голям материален интерес, който изисквал правилното прилагане и тълкуване на материалноправните норми, свързани с договора за цесия, договора за банков кредит и правоприемството, както и визирането на процесуалноправните норми, касаещи събиране и преценка на доказателствата”, не съставлява излагане на конкретен въпрос от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за въприемане на фактическата обстановка от въззивната инстанция или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Дори и да е налице значителен материален интерес това не означава, че с произнасянето си по него, съдът се е произнесъл по значим въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В този смисъл, правният въпрос би могъл да е от значение, но не поради цената и вида на търсената защита, а защото той е обусловил решаващата воля на съда, обективирана в решението, пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай.
Що се отнася до въпроса, свързан с преценка значението на признанието, направено от една от страните, то този въпрос не е значим за изхода на делото, тъй като съдът в мотивите на стр. 8 от решението е посочил, че зачита направеното признание, но то не е могло да породи правен ефект на възникване на задължение, тъй като договорът за цесия не е породил целените правни последици, поради неплащане на цената по него. В случая не е налице позоваване на недопустими доказателствени средства, нито пък крайните изводи на съда са основани на ненадлежно събрани доказателства. Следователно, не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и не следва да се преценява дали е налице допълнителнителният критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – т. е. дали се налага произнасяне на ВКС с цел преодоляване на противоречива или погрешна практика или за създаване на единна практика за в бъдеще.
Останалите доводи на касатора са свързани с касационните основания за разглеждане на жалбата по същество и е недопустимо да се преценяват в производството по чл. 288 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 94/23.02.2009 г. по в. гр. д. № 1733/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: