О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
София, 17.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2736 /2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Апелативна прокуратура-София, чрез прокурор Т.П. и по касационна жалба от С. С. Ц., чрез пълномощник адв.А. М., срещу решение № 68/12.01.2016 г. по гр.д.№4036/2015 г. на Апелативен съд-София, 12 състав.
Ищецът С. С. Ц. обжалва решението в отхвърлителната част относно претенцията за неимуществени вреди, а Прокуратурата обжалва същото в осъдителните му части. Следователно решението е влязло в сила в отхвърлителната си част относно претенцията за имуществени вреди.
Ищецът С. С. Ц. в писмен отговор,подаден чрез пълномощник адв.А. М. оспорва касационната жалба подадена от Прокуратурата. Прокуратурата не изразява становище по касационната жалба от ищеца.
В касационната си жалба ищецът поддържа оплакване за допуснато процесуално нарушение по чл.236 ал.2 ГПК, тъй като въззивният съд само изброил обстоятелствата при определяне размера на неимуществените вреди, без да им даде конкретна оценка.В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поставя процесуалноправния въпрос относно задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка и анализ на всички конкретни, установени по делото обективно съществуващи обстоятелства. Поддържа допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и счита,че въпросът е разрешен в противоречие с ППВС №4/23.12.19658 г.-т.11, ТР І3/22.04.2005 г. по тълк.д.№3/2004 г. на ОСГК и с решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№2026/2014,ІV г.о., гр.д.№410/2015 г.,ІV г.о., гр.д.№1650/2009 г., ІІІ г.о., гр.д.№829/2015 г.,ІІІ г.о., гр.д.№820/2012 г., ІV г.о., гр.д.№708/2011 г.,ІV г.о., гр.д.№2829/2015 г., ІV г.о. Намира, че в противоречие с тази практика въззивният съд не е преценил действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на ищеца.Поставя и материалноправния въпрос за точното прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, тъй като негативните психични изживявания на ищеца са в по-интензивна степен. Иска се отмяна на възивното решение и уважаване на претенцията за неимуществени вреди изцяло.
Прокуратурата на Р България поддържа довод за допуснато процесуално нарушение и нарушение на материалния закон при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. В изложението по чл. 284 ал.34 т.1 ГПК изразява становище, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Поставя процесуалноправния въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства досежно приложението на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД. Намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/ 23.12.1968 г., ТР №3/22.04.2005 г. по т.д.№3/2004 г. на ОСГК-т.3 и т.11 и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК-т.19, тъй като част от твърдените неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането и липсват мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди. Идентично становище изразява и във връзка с имуществената претенция. Извежда се и материалноправният въпрос относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и приложението на обществения критерий за справедливост. Счита, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата. Прилага решения на състави на ВКС по гр.д.№593/2011 г.,2 ІV г.о., гр.д.№951/2010 г., ІІІ г.о., гр.д.№1179/2012 г., ІV г.о., гр.д.№489/2011 г., ІV г.о. Иска се намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
По допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ,състав на ІІІ г.о. намира, че касационните жалби са допустими ,като подадени в предвидения от закона срок, от надлежни страни, с интерес от предприетото процесуално действие .
С обжалваното решение е отменено решение от 29.07.2013 г., поправено с решения от 06.10.2014 г., от 13.03.2015 г. и от 22.06.2015 г. по гр.д.№17 602/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, 17 състав в частта, с която предявеният от ищеца С. С. Ц. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 /понастоящем т.3/ ЗОДОВ във връзка с водено срещу него наказателно производство в периода 04.07.1996 г.-25.03.2011 г. по сл.д.№17/1996 г. на НСлС, пр.пр.№227/1996 г. на СГП и нохд №26/2011 г. на Районен съд-Сливница за престъпления по чл.337 вр.чл. 20 ал.2 и чл. 26 НК и по чл.282 ал.3 вр. с ал.2 и ал.1 и чл.26 НК, приключило с оправдателна присъда, е отхвърлен над сумата 18 000 лв. до размер на сумата 25 000 лв., а искът по чл.86 ЗЗД е отхвърлен над сумата 1 381,77 лв. до размер на сумата 1 919,11 лв. и вместо това е постановено уважаване на исковете за тези разлики от 7000 лв. за първия иск и от 537,34 лв. за втория иск. Решението в останалите части, с които исковете са уважени и съответно отхвърлени до размер на претендираните суми от 200 000 лв. и и от 15 352,89 лв. са потвърдени. Решението е потвърдено и в частите с които е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 20 994,02 лв., като искът до пълния претендиран размер от 30 000 лв. е отхвърлен и в частта, с която е уважен иск по чл. 86 ЗЗД до размер на сумата 1611,61 лв. и е отхвърлен до пълния претендиран размер 2 302,93 лв. Въззивният съд е посочил, че субекти на обективната отговорност по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто е ответникът,че обезщетението за неимуществени вреди обхваща и неимуществените вреди от незаконно задържане под стража, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда самостоятелно, като се е позовал на ТР №3/2004 г. на ОСГК-т.7 и т.13. Приел е, че по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за две престъпления от общ характер, наказателното производство приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 25.03.2011 г., за периода 04.07.1996 г.-05.09.1996 г. на ищеца е взета мярка за неотклонение задържане под стража и че тези действия на прокуратурата поради оправдаването се преценяват като незаконни. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е съобразил продължителността на периода, през който срещу ищеца е поддържано обвинение -14 години и 8 месеца; броя и тежестта на престъпленията в извършването на които е бил обвинен-две тежки престъпления; обстоятелството,че в продължение на 62 дни е бил задържан, а впоследствие му е била определена мярка парична гаранция 50 000 лв. до приключване на производството; възрастта, социалния статус, конкретно изживените емоционални страдания- уронен авторитет, стрес, необщителност, изземването ловната пушка, наложената забрана да напуска страната. Съобразени са също така и обстоятелствата, че преживяното не е надхвърлило обичайното и не е довело до увреждане на психичното и телесното здраве на ищеца, че няма данни делото да е придобило медийна известност поради действия на ответника, преценени са обществено-икономическите условия.Намерил е иска за неимуществени вреди за основателен до размер на сумата 25 000 лв. Относно обезщетението за имуществени вреди е счел, че са налице пропуснати ползи от трудови възнаграждения, които ищецът би получил в периода от отстраняването му от длъжността управител на „Д.“-ЕООД до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 20 994,02 лв. Приел е, че е налице причинна връзка между вредата и незаконното обвинение, тъй като временното отстраняване до приключване на наказателното производство, без право на трудово възнаграждение е пряка последица от обвинението.При определяне на размера е съобразена величината на месечното му трудово възнаграждение, което би получил и който е установен от заключението на назначена съдебно-счетоводна експертиза.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Касаторите поставят идентични въпроси- процесуалноправен, относно задължението на съда да обсъди и прецени всички релевантни обстоятелства при определяне дължимия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и материалноправен, относно приложението на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД при определянето на този размер. Въпросите са релевантни, но страните не са обосновали твърдяните допълнителни основания. Формулирани са общи оплаквания, произтичащи от изразените от тях становища за допуснати процесуални нарушения. Не е мотивирано противоречието им със задължителната практика, на която се позовават. Общите твърдения, че част от неимуществените вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, че апелативният съд не е взел под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, че не е дал конкретна преценка на относителната им тежест, не релевира специфично основание за допускане на касационен контрол. Изброяването на обстоятелства, които са определящи за размера на обезщетението за неимуществени вреди, както в ППВС № 4/23.12.1968 г., в ТР на ОСГК № 3/22.04.2005 г. по т. дело № 3/2004 г., така и в практиката, на състави на ВКС съдържаща се в решения ,постановени по реда по чл. 290 ГПК е примерно, а не изчерпателно.Кръгът на релевантните обстоятелства се определя за всяко дело в зависимост от конкретните особености на случая, както и от доказване на относимите фактите. Тези съдебни актове са постановени по конкретни правни въпроси, но в приложенията липсва съпоставяне на изводите в тълкувателната им част с разрешенията във въззивното решение. Не са посочени също така изводи на въззивния съд за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, които да са приети в отклонение от практиката, на която се позовават страните. Апелативният съд е мотивирал извод за наличие на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, и е съобразил размера на обезщетението с установените относими обстоятелства. Доводите на ищеца,че не са взети под внимание от съда някои от тях не са аргументирани. Съобразени са както продължителността на наказателното производство, броя и тежестта на престъпленията, в извършване на които е бил обвинен, продължителността на задържането, паричната гаранция, забраната да напуска страната, социалния статус и заеманата длъжност и всички негативни изживявания във връзка с това,включително и притесненията за най-близките му хора. Не могат да бъдат споделени оплакванията за публична дискредитация, произтичащи от действия на ответника, доколкото липсват такива доказателства. В отговор на доводите на ответника, въззивният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика, изискваща обезщетението да се присъжда за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и които са в причинно – следствена връзка с незаконното обвинение /т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/.
Досежно допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК поддържано от ответника, не са изложени каквито и да било аргументи, освен твърдението,че е налице противоречие в съдебната практика на отделните съдилища, защото има различия в тълкуването на чл.52 ЗЗД, довело до различно решаване на еднородни случаи.Както вече беше казано, всеки случай е отделен и специфичен , относими са различни факти от правно значение и е невъзможно определянето на общовалиден размер на обезщетение за неимуществени вреди.
Поради недоказване на твърдяните допълнителни основания и от двете страни не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68/12.01.2016 г. по гр.д.№4036/2015 г. на Апелативен съд-София, 12 състав в обжалваните части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: