5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
София, 19.10.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1070/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Д. от [населено място], действащ чрез своята майка и законен представител П. Т. Д., срещу решение № 160 от 07.07.2011 г. по в. т. д. № 250/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 630 от 14.12.2010 г. по т. д. № 841/2010 г., са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] и М. Н. К. от [населено място] обективно съединени искове: иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата 60 611.17 лв. – платена на отпаднало основание развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.05.2008 г.; иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 1 584.23 лв. – предоставена при липса на валидно правно основание и иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 584.63 лв. – неустойка по чл. 9.7. от договора за периода 11.04.2010 г. – 28.05.2010 г.
К. поддържа, че обжалваното решение е недопустимо поради това, че съдържа произнасяне по въпроса за активната легитимация на ищеца по исковете, без да е бил изрично сезиран с такова оплакване във въззивната жалба. При условията на евентуалност релевира оплакване и за неправилност на акта, произтичаща от извода за липса на основание за разваляне на процесния договор.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значим за спора е заявен материалноправният въпрос за наличието на субективна новация на правоотношението, възникнало от процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и въпросът, ако такава новация е извършена, то предвид обстоятелството, че и към новия кредитор няма точно изпълнение, то налице ли е изпълнение на договора към първия кредитор. Според касатора, посочените въпроси са решени в противоречие със задължителната и постоянна практика на ВКС /определение № 25 от 11.01.2010 г- по гр. д. № 1214/2009 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 1377 от 27.11.2008 г. по гр. д. № 5967/2007 г. на КС, V г. о./, както и че са решени противоречиво в постановените по делото решения на първата и въззивната инстанции.
Ответниците по касация – [фирма], [населено място] и М. Н. К. от [населено място], както и констролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – В. – не заявяват становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата обаче е процесуално допустима само частично – по отношение на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. По отношение на обективно съединените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с оглед обстоятелството, че цената на същите /1 584.23 лв. и 584.63 лв./ е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум от 10 000 лв. за търговските дела, каквото е и настоящото, касационната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените от Н. Д. Д. от [населено място], действащ чрез своята майка и законен представител П. Т. Д., срещу [фирма], [населено място] и М. Н. К. от [населено място] обективно съединени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3, чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за връщане на исковите суми, представляващи съответно платена цена по предварителен договор, недължимо платена сума и неустойка за неизпълнение на същия, въззивният съд е приел, че претенциите са неоснователни, тъй като са предявени от лице, което не е страна по правоотношението и съответно не е активно легитимирано да иска развалянето му. С оглед настъпилия след сключването на процесния предварителен договор нов юридически факт – продажба на правото на строеж за обекта, предмет на предварителния договор, в полза само на майката на ищеца П. Д., извършена с нотариален акт № 102 от 21.10.2008 г., рег. № 3928, дело № 450 на нотариус Т. М., с район на действие района на Варненски районен съд, решаващият състав е направил извод за настъпила субективна новация на първоначално възникналото правоотношение по предварителния договор от 19.05.2008 г., като купувачът по него – малолетният ищец Н. Д. Д. е заменен изцяло от своята майка П. Д., която, като носител на вещното право на строеж е страна и по останалата част от договора – за строителството на същия обект и затова единствено тя е активно легитимирана по иска за развалянето му. Доколкото обаче исковата молба /в допълнителното й уточнение/, съдържаща изрично изявление за разваляне на договора, не е подадена от това лице в личното му качество на страна, а като законен представител на първоначалната страна Н. Д., съдът е приел, че не е настъпило разваляне на процесния договор за строителство, което е задължителен елемент от фактическия състав на иска за връщане на даденото по него на отпаднало основание, поради което този иск, а също и обусловеният от него иск за неустойка, са неоснователни.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, не е налице вероятна недопустимост на въззивния акт. Оплакванията на касатора, че обжалваното решение съдържа произнасяне по въпроси, които не са включени в предмета на въззивната жалба, са относими към правилността на решението, а не към неговата допустимост.
На второ място, касационният контрол не може да бъде допуснат и с оглед поставените два въпроса, тъй като същите не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи изхода на конкретното дело. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По отношение на поставения от касатора въпрос, дали в случая е извършена субективна новация, това изискване не е налице. Изводът на въззивната инстанция за настъпилата промяна в една от страните по процесния договор е резултат от преценката на конкретните факти и доказателства по делото и преди всичко от съобразяването на сключения впоследствие договор за продажба на право на строеж от 21.10.2008 г. и от признанието на самия ищец за връзка между този договор и предварителния договор от 19.05.2008 г. Правилността на горния извод е относима към правилността на самото решение и поради това същата може да бъде проверена само при разглеждане на касационната жалба, но не и в производството по чл. 288 ГПК.
Отделно от това, не е налице и твърдяното противоречие на обжалвания акт с цитираната съдебна практика, която, доколкото няма характер на задължителна по смисъла на разясненията по т. 2 от посоченото тълкувателно решение /касае се за определение по чл. 288 ГПК и за решение, постановено по реда на отменения ГПК/, не може да обоснове приложимост на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. И в двата цитирани акта предмет на спор е наличието на пасивна, а не на активна субективна новация, за разлика от настоящия случай. Що се отнася до твърдението за противоречие в практиката по този въпрос, същото е недоказано, тъй като то е подкрепено само с актовете, постановени по същото дело от предходните две инстанции, което е недопустимо съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на втория въпрос произтича от обстоятелството, че въззивният акт изобщо не съдържа произнасяне по този въпрос. Предявените от Н. Д. искове са приети от решаващата инстанция за неоснователни единствено поради направения от нея извод, че посоченото лице не е активно легитимирано да иска разваляне на договора за строителство. Именно поради това въззивният съд не е обсъждал и въпроса налице ли е неизпълнение на договора за строителство по отношение на ищеца като основание за неговото разваляне с последиците по чл. 88 ЗЗД. Следователно, доколкото не е предмет на обжалвания акт, този въпрос не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото и по отношение на него не следва да се преценява наличието на заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Още повече, че в подкрепа на същите касаторът не е посочил конкретна съдебна практика /цитираните и приложените към изложението два акта на ВКС са само по първия въпрос/.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 160 от 07.07.2011 г. по в. т. д. № 250/2011 г. на Варненски апелативен съд в частта по отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба в останала й част по отношение на исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Определението, в частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: