О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..744
гр.София, 08.07. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 413/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. С. Т. от гр. С. е подал касационна жалба вх. № 1* от 19.02.2010 год. срещу въззивното решение от 20.01.2010 год. по гр.дело № 1907/2008 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-г въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 06.08.2007 год. по гр.дело № 3591/2005 год. на Софийския районен съд, 65-ти състав, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Н. И. И. иск за делба при равни квоти на апартамент № 57 в ж.к.”Л”, бл.504, вх. Б, ап.57 и иска срещу Е. В. И. по чл.30, ал.2 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на М. К. А. до размера на 1/3, както и иска за делба на посочения по-горе апартамент.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и противоречие с материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска с възстановяване на запазената част на касатора и допускане на делба при квоти 1/3 за касатора и 2/3 за ответницата Е. В. И..
К. основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат: а/ липса на съдебна практика относно ретроактивното действие на тълкувателните решения на ВКС в случаите когато в резултат на тълкуването се достига до отнемане на права; б/ противоречия в съдебната практика с позоваване на решение № 39 от 12.02.2009 год. по гр.дело № 580/2008 год. на ВКС, ІІ г.о.; определение № 222 от 24.03.2009 год. по гр.дело № 67/2009 год. на ВКС, ІІ г.о.; определение № 946 от 21.10.2009 год. по гр.дело № 708/2009 год. на ВКС, ІІ г.о.; определение № 21 от 19.01.2009 год. по гр.дело № 4172/2008 год. на ВКС, V г.о.; определение № 522/30.06.2009 год. по гр.дело № 22/2009 год. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 44 от 07.01.1964 год. по гр.дело № 2307/1963 год., ВС, І г.о., решение № 617 от 21.02.1983 год. по гр.дело № 3979/1982 год., ВС, І г.о.; решение № 645 от 15.05.1985 год., ВС, І г.о. и решение № 144 от 22.02.1993 год. по гр.дело № 817/1992 год., ВС, І г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
Безспорно е по делото,о че въз основа на договор за продажба от 15.03.1991 год. Марийка К. А. придобила от държавата по реда на НДИ/отм./ процесния апартамент.
Със саморъчно завещание от 20.03.2003 год. Марийка К. А. завещала апартамента на внучката си Е. В. И.. М. К. А. починала на 01.05.2003 год. и оставила за свои наследници по закон: ищецът/сега касатор/ Е. С. Т.-син и ответницата Н. И. И.-дъщеря. Валидността на завещанието е установена с необжалваната пред въззивната инстанция част от първоинстанционното решение, с която са отхвърлени обективно съединените искове по чл.42, б.”б” и чл.43, ал.1, б.”а” ЗН за обявяването му за нищожно.
Въззивният съд е потвърдил решението в обжалваната част, като е приел, че след като наследството е открито при описаните в тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 год. на ОСГК на Върховния касационен съд обществени отношения, единствено меродавен е утвърденият с този акт смисъл на понятието „наследници по закон”. Според градския съд, в основата на преосмисленото тълкуване на това понятие, прогласено с т.15 от П. № 4/1964 год. на Пленума на Върховния съд, е промяната в обществените отношения, обусловила отпадането на нормативното ограничение за разпоредителни действия по повод на смърт, съотв. разширяването кръга на наследниците по закон. Прието е, че тъй като към момента на откриване на наследството – 01.05.2003 год., призована да наследи е била майката на заветницата, то последната не е била от кръга на наследниците по закон по смисъла, разяснен с тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 год. на ОСГК на ВКС, и след като не се спори, че ищецът/сега касатор/ не е приел оставеното от майка му наследство по опис, липсва елемент от фактическия състав, овластяващ наследника със запазена част да иска възстановяването й.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и на търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението на материалноправен или процесуалноправен въпрос, дадено с обжалваното въззивно решение.
Не е налице и противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен или процесуалноправен въпрос с влезли в сила решения по дела, по които са разгледани аналогични казуси /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/.
Тази предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не може да се обоснове с приетото с определение № 946 от 21.10.2009 год. по гр.дело № 708/2009 год. и с определение № 222 от 24.03.2009 год. по гр.дело № 67/2009 год., и двете на ВКС, ІІ г.о., постановени в производства по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. В тези определения е посочено, че от съобразителната част на тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 год. на ОСГК на ВКС е видно, че приложното поле на правилото на чл.30, ал.2 ЗН е стеснено, което се обосновава с промените, извършени със Закона за изменение и допълнение на Закона за наследството /ДВ, бр.60 от 24.07.1992 год./. Посочено е по-нататък, че с разширяването на кръга на наследниците със субсидиарния четвърти ред /новата алинея четвърта на чл.8 ЗН/, посочените в него роднини се призовават, само ако няма призовани към наследяване роднини от предходните редове и съпруг и техният интерес следва да бъде зачетен, като е необходимо наследникът с право на запазена част да е приел наследството по опис по същите съображения, изискващи правилото на чл.30, ал.2 ЗН да се приложи в случаите, когато безвъзмездно облагодетелстваните лица не са наследници. Съображенията в двете определения са в духа на разрешението, дадено с тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 год. на ОСГК на ВКС, според което приемането на наследството по опис от наследника със за пазена част е условие за упражняване правото му на намаляване на завещание или дарение за нейното допълване, както когато заветниците или надарените не са наследници по закон, така и ако безвъзмездно облагодетелстваните лица са потенциални наследници – роднини, които в конкретния случай не са призовани да наследяват.
Хипотезата, разгледана в решение № 39 от 12.02.2009 год. по гр.дело № 580/2008 год. на ВКС, ІІ г.о. касае приложението на чл.1, ал.1 ЗОДОВ след изменението на ЗОДВПГ с § 9 от ПЗР на ДПК /ДВ, бр.105 от 29.12.2005 год., в сила от 01.01.2006 год./, като е прието, че законодателната промяна води до мълчалива отмяна на разрешението, дадено с т.1 от тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. на ОСГК на ВКС, според което само физически, а не и юридически лица можеха да използват реда за обезщетяване по специалния закон за отговорността на държавата за вреди. Предмет на касационното производство по споменатото дело е била допустимостта на предявения на 14.02.2007 год. от едноличен търговец иск по чл.1,о ал.1 ЗОДОВ, като е отговорено положително и е посочено, че ищцата е процесуално легитимирана да води иск на това основание, който е допустим, а по основателността на претенцията ще се произнесе с решение съдът по съществото на спора. Казусът, предмет на решение № 39 от 12.02.2009 год. по гр.дело № 580/2008 год. на ВКС, ІІ г.о. не е аналогичен на процесния, при който основанието за преразглеждане на понятието „наследници по закон”, разяснено с т.15 от П. № 4/1964 год. на Пленума на Върховния съд е както отмяната на законовото ограничение на свободата на разпореждане на завещателя и допълнителното разширяване на кръга на наследниците по закон /чл.14, ал.1 и чл.8, ал.4 ЗН със ЗИД, ДВ, бр.60 от 24.07.1992 год./, така и измененията в социалната и правна действителност /наличие на новооткрити наследства по силата на реституцията на одържавените имоти/. Следователно, преосмислянето на даденото по-рано задължително тълкуване на материалния закон е продиктувано от промяната в обществените отношения, която пък е обусловила посочените законодателни промени. Ето защо, не би могло да се приеме, че тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 год. на ОСГК на ВКС има ретроактивно действие по отношение на правоотношения, възникнали преди постановяването им, предвид наличието на преклузивен срок за приемане на наследство по опис /чл.61, ал.1 ЗН/.
По въпроса за приложението на чл.30, ал.2 ЗН и тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 год. на ОСГК на ВКС по отношение на открити преди постановяването на тълкувателния акт наследства е налице и практика на ВКС по чл.290 ГПК /срвн. решение № 681 от 24.09.2009 год. по гр.дело № 3189/2008 год. на І г.о./. С него отново се напомня, че изискването за приемане на наследството по опис от наследника със запазена част се отнася за всички случаи, когато заветниците или надарените лица не са наследници по закон, а наследници по закон по смисъла на чл.30, ал.2 ЗН са само призованите да наследят. Посочено е по-нататък, че съгласно чл.50, ал.1 ЗНА, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува, който принцип се отнася както за нормативното тълкуване, така и за тълкуването, което извършва Върховният касационен съд по реда на чл.124 ЗСВ. Прието е, че тълкуването по този ред е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове в тяхната дейност по отношение на всички правни казуси, до които се отнася, съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ, независимо от това кога са се осъществили юридическите факти, определящи за казуса. Разбирането, изразено в цитираното решение по чл.290 ГПК се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ г.о.
С оглед на изложеното, липсва предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, доколкото въпросите по приложението на чл.30, ал.2 ЗН в светлината на тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 год. на ОСГК на ВКС са намерили разрешение и в съдебна практика по реда на чл.290 ГПК и не се налага разглеждане на оплакванията в касационната жалба по този ред. В този смисъл, безпредметно е да се коментират посочените с изложението решения на Върховния съд, постановени при действието на т.15 от ПП № 4/1964 год., а именно: решение № 645/15.05.1985 год., решение № 617/21.02.1983 год. по гр.дело № 3979/1982 год. и решение № 144 от 22.02.1993 год. по гр.дело № 817/1992 год., І г.о. Що се касае до определение № 21 от 19.01.2009 год. по гр.дело № 4172/2008 год. на ВКС, V г.о., липсва произнасяне по делото по реда на чл.290 ГПК, а и касаторът не е правил възражение в инстанциите по същество, че изискването за приемане на наследството по опис е само доказателствено средство за установяване размера на наследствената маса, а не и условие за валидно упражняване на правото по чл.30, ал.1 ЗН. Отделно от това, с оглед разрешението, дадено с тълкувателно решение № 1/2005 год. на ОСГК на ВКС, този въпрос не се нуждае от допълнително разясняване по реда на чл.290 ГПК.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20.01.2010 год. по гр.дело № 1907/2008 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-г въззивен състав по жалба вх. № 1* от 19.02.2010 год. на Е. С. Т. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!