О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
София, 15.12.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 644 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. А. А. от гр. С. чрез процесуалния й пълномощник срещу въззивно решение от 25.03.2009 г. по в. гр. д. № 2259/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 28.03.2008 г. по гр. д. № 1903/2008 г. на Софийски районен съд, с което е бил уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД спрямо жалбоподателката и последната е осъдена да заплати на „Д” Е. , гр. С. сумата 2032,56 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.11.2004 г. до окончателното изплащане, като получена без основание.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон – чл. 59 ЗЗД, както и въвеждат доводи за допусната от ТБ ”ОББ”АД грешка, свързана с функционирането на отделните й банкови клонове и възможността в два отделни клона на територията на гр. С. да се водят банкови сметки с едни и същи номера, позволяваща при грешка паричните преводи да постъпват по сметка на друго лице.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле бланкетно, единствено с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, тъй като е следвало да се приложи точно институтът на неоснователното обогатяване при преценка на кумулативните предпоставки за този фактически състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Счита, че съдът не е преценил възможността на ищеца да предяви друг иск за защита на правата си. Позовава се на решение № 36/03.04.1997 г. на В. административен съд, като в титулната част на изложението е визиран чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище в писмен отговор за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид непосочване на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, и от там за преценка на хипотезата на т. 2 и 3 от цитирания законов текст.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ЗЗД , приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не сочи кой е конкретния материалноправен или процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с константната практика на ВКС или въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В изложението се визира единствено определянето на фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като този факт бил от съществено значение за правилното решаване на делото и рефлектирал върху въпроса за отговорността на ответника по иска – Д. А. и се разрешавал различно от съдилищата.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно което с обжалваното решение следва въззивният съд да се е произнесъл по такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е бил уважен, след като по делото не се е спорило, че по нареждане на „Д” Е. , Б. „ОББ” АД гр. С. е превела сумата 2032,56 лв. вместо по сметката на едноличен търговец ”Е” чрез клон „М” по сметка със същия номер и банков код в клон „Б”, сграда 3, кв. „М” по сметка на ответницата Д. Б. превод е бил извършен в клон на банката, различен от словесно описания в авизото по платежното нареждане, което е довело до заверяване на сметката на ответницата.
В мотивната част на решението /стр. 2/, въззивният съд е посочил елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване и е изложил изводи за тяхното наличие, приемайки цитираното по-горе правно основание, което е било предмет на преценка и в предходното обжалване на първоинстанционното решение. Приетото разрешение в обжалвания съдебен акт не е в отклонение от разрешенията, дадени в П. №1/28.05.1979 г. на ПВС, а цитираното решение на ВАС не обосновава наличие на критерия по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не се отнася до практика, свързана с правораздаване по граждански дела, а се касае за административно съдопроизводство.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение, тъй като бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд за проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Не следва да се преценява дали е налице допълнителния критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК- т. е. дали се налага произнасяне на ВКС по материалноправен или процесуалноправен въпрос с цел преодоляване на противоречивата или погрешна практика или за създаване на единна практика.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 25.03.2009 г. по в. гр. д. № 2259/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: