О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
София, 12.06.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Н. Н. чрез адв. Д. П. от АК – Варна срещу въззивно решение № 1572/06.08.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 767/2012 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Н. С. Н. чрез адв. Н. Т. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като по същество излага съображения срещу касационните доводи, т.е за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил това на първостепенния Варненски районен съд, с което е прекратен брака между Н. С. Н. и Т. Н. Н. с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на двамата съпрузи и Н. С. Н. е осъден да плати на роденото от брака дете месечна издръжка от 250 лв., като претенцията е отхвърлена за разликата до 950 лв. Отхвърлен е и иска на Т. Н. против Н. Н. да й плаща месечна издръжка от 400 лв.
За да постанови този резултат, съдът установил, че между съпрузите е настъпило отчуждение, липса на привързаност, уважение, както и желание за полагане на общи усилия за запазване на семейството. Съпругата не полагала необходимите усилия за поддържане на домакинството и създаване на уют в дома, водила е затворен начин на живот, като не е поддържала връзки, както със свои близки и роднини, така и с роднините на съпруга. От друга страна и съпругът не е положил нужните усилия за преодоляване на настъпилите различия и неразбирателства и е напуснал семейното жилище. Страните са във фактическа раздяла от месец май 2009г.
Съдът приел, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което вина имат и двамата съпрузи.
Постановил прекратяване на брака с развод по вина на двамата съпрузи.
По отношение иска с правно осн. чл. 139 СК е посочено, че право да търси издръжка има само невиновният за разстройството на брака съпруг. В случая жената също има вина за разстройството на брачните отношения. Освен това, установената за нея намалена работоспособност не предполага пълна невъзможност да полага труд и по този начин да получава доходи. Т. Н. е в трудоспособна възраст, притежава висока квалификация и би могла да си осигурява доходи около или над установените минимални размери за страната. Изложени са още и аргументи, че тя притежава имущество, от което също може да реализира доходи.
Искът на Т. Н. против бившия съпруг Н. Н. за плащане на месечна издръжка от 400 лв. е отхвърлен.
При определяне размера на дължимата от бащата на детето издръжка съдът е взел предвид възрастта на детето – 17 години и неговите нужди, както и възможностите на родителите. Отчетено е и обстоятелството, че майката е със 64% намалена работоспособност, но съдът е изложил съображения, че това не води до невъзможност да работи и не я освобождава от задължението да полага грижи и да осигурява издръжка на детето си, макар и в минимален размер.
Бащата е осъден да плаща месечна издръжка не непълнолетното дете в размер на 250 лв. месечно до настъпване на законни основания за прекратяване на издръжката.
В изложението към касационната жалба са повдигнати са следните въпроси:
Налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, когато то може да се преодолее и да се възстановят нормалните съпружески отношения.
Въпросът е неотносим към постановения резултат, защото съдът не е приел, че съществува подобно възможност. Напротив, констатирана е и трайна фактическа раздяла между съпрузите, сочеща на трайно отчуждаване между тях.
Не налице, от друга страна и поддържаното противоречие с ПП ВС № 10/1971 г. ВС РБ.
Относно иска за издръжка на жената, е повдигнат въпроса дължи ли се такава от единия съпруг на другия след прекратяване на брака с развод, ако и двамата имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения. Поддържа се, че разрешаването на въпроса има значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Разрешението по повдигнатия правен въпрос няма да се отрази върху крайния резултат по спора, тъй като не е единственото съображение на въззивния съд, за да приеме, че Н. не е легитимирана да претендира издръжка от бившия си съпруг. Изложени са съображения, че ищцата има имущество, от което може да реализира доходи, а и здравословното й състояние не е пречка да си намери добре платена работа според притежаваната квалификация.
Нормата, от друга страна е ясна и не създава проблеми при тълкуването й – изискването е за ищеца: претендиращия издръжка бивш съпруг да няма вина за разстройството на брачните отношения, а не ответникът, дължащ издръжка да е виновен.
Повдигнат е и въпросът дали съдът е длъжен да обсъди всички доказателства и да изложи съображенията си затова, както и да прецени доказателствата в тяхната съвкупност.
Поддържа се противоречие с ППВС № 7/1965 г., ТР 1/2001 г. на ВКС, Р-15-2012-ІІ ГО ВКС по гр.д. № 311/2011 г., постановено по чл. 290 Г., както и с Р-1985-2005-ІV ГО ВКС по гр.д. № 1075/2005 г. и с Р-1041-1999-V ГО ВКС по гр.д. № 340/1999 г.
Поддържаното противоречие не е налице – съдът е обсъдил всички относими към предмета на въззивното производство доказателства и съображения на страните, като ясно, кратно и точно е изложил мотиви по фактическите и правни заключения.
Тук следва да се има предвид, че цитираната от касатора съдебна практика следва да се съобразява и с оглед настъпилите с влизане в сила на ГПК от 2007 г. изменения, включително и относно правомощията на въззивната инстанция. Постановеното от въззивния съд не противоречи и на задължителните разрешения относно предмета на въззивното производство и начина на мотивиране на въззивното решение, дадени по реда на чл. 290 ГПК от състави на Върховния касационен съд.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1572/06.08.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 767/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: