5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
София, 11.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3490/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Р. (България)” ЕАД – [населено място], срещу определение № 517 от 13.06.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 212/2013 г. на Ловешки окръжен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на „Р. (България)” ЕАД срещу определение № 213 от 19.02.2013 г. по ч. гр. д. № 1864/2009 г. на Ловешки районен съд, с което на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена издадената в полза на „Р. (България)” ЕАД против длъжника А. З. М. заповед № 1157 от 21.12.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, ведно с изпълнителен лист.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е необосновано и постановено в нарушение на закона, както и на установената практика на ВКС по приложението на чл.415, ал.2 ГПК. В жалбата се твърди, че въззивният съд е проявил формализъм като не е зачел своевременно представените пред заповедния съд доказателства за предявяване на установителен иск срещу длъжника в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 ГПК. Излагат се доводи, че заповедният съд е нарушил разпоредбите на чл.7 във вр. с чл.10 ГПК и чл.9 ГПК като е предприел служебно действия за изясняване на обстоятелството дали възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл.414 ГПК, а не е предприел „симетрични” действия да изиска служебна справка от Ловешки окръжен съд дали изпратената чрез куриер в последния ден на срока по чл.415, ал.1 ГПК искова молба е заведена в съда.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасянето на въззивния съд по процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката в определение № 407 от 29.06.2012 г. по ч. т. д. № 267/2012 г. на ВКС, І т. о., с което „ВКС е отменил обезсилването на заповед за изпълнение, дори когато заповедният съд не е получил отделно уведомление за предявяване на иска, щом исковата молба е предявена пред същия съд”. Допускането на касационно обжалване е обосновано и с твърдения, че с въззивното определение е разрешен процесуалноправният въпрос за необходимостта от доказване спазването на срока за подаване на възражение по чл.414, ал.2 ГПК, по който съществува противоречива практика на съдилищата. По съображения, че въпросът за приложението на чл.414, ал.2 ГПК е предмет на разглеждане в рамките на образуваното пред Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС тълкувателно дело № 4/2013 г., частният жалбоподател прави искане за спиране на производството по частната жалба до постановяване на тълкувателно решение.
Ответникът по частната касационна жалба А. З. М. не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Ловешки районен съд, с което на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена издадената в полза на „Р. (България)” ЕАД против А. З. М. заповед № 1157 от 21.12.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК /извлечение от счетоводните книги на банката – заявител за вземания към длъжника по договор за банков кредит от 28.07.2008 г./, Ловешки окръжен съд е приел, че заявителят не е изпълнил произтичащото от чл.415, ал.2 ГПК задължение в едномесечен срок от уведомяване за подаденото от длъжника възражение по чл.414 ГПК да представи пред съда, издал заповедта за изпълнение, доказателства за предявяване на иска по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК. Като се е позовал на задължителна практика на ВКС по приложението на чл.415, ал.2 ГПК, въззивният съд е обосновал становище, че фактът на предявяване на иска в рамките на едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК сам по себе си е ирелевантен за правилността на обжалваното определение, след като до изтичане на срока заявителят не е доказал пред заповедния съд, че е предявил своевременно иска си. За недоказано е счетено твърдението на заявителя, че предявяването на иска е доказано с молба вх. № 1451/15.02.2013 г., изпратена до заповедния съд чрез куриер в последния ден на едномесечния срок – 14.02.2013 г., към която е приложено копие от подадената на същата дата искова молба до Ловешки окръжен съд. Въззивният съд е преценил, че представената товарителница на куриер „Е.” от 14.02.2013 г. удостоверява изпращането на документи до съда, без да съдържа отбелязване за изпращане на искова молба във връзка с конкретното заповедно производство. Позовал се е и на липсата на данни исковата молба да е заведена в деловодството на Ловешки окръжен съд преди или най-късно до 14.02.2013 г.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
В първата част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател не е формулирал изрично правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, но изложените доводи и позоваването на определение № 407 от 29.06.2012 г. по ч. т. д. № 267/2012 г. на ВКС, І т. о., позволяват да се приеме, че като значим за изхода на делото е поставен процесуалноправният въпрос относно предпоставките на чл.415, ал.2 ГПК за обезсилване на заповед за изпълнение. С оглед решаващите изводи на въззивния съд посоченият въпрос отговаря на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е осъществена специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка – да е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС.
При действието на чл.274, ал.3 ГПК са постановени множество определения с характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с които Върховният касационен съд се е произнесъл по тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК – напр. определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на ВКС, І т. о., определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на ВКС, І т. о., определение № 490/21.06.2010 г. по ч. т. д. № 254/2010 г. на ВКС, І т. о., определение № определение № 247/18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ІV г. о., и др. В цитираните определения е възприето становището, че за да не бъде обезсилена заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.2 ГПК, заявителят трябва не само да предяви специалния установителен иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 ГПК, но преди изтичане на този срок да представи пред заповедния съд доказателства съд за своевременното предявяване на иска; Срокът за представяне на доказателствата съвпада със срока за предявяване на иска – един месец от датата на уведомяване на заявителя за постъпилото възражение на длъжника по чл.414 ГПК, и неговото пропускане е основание по чл.415, ал.2 ГПК за обезсилване на заповедта. В определенията е прието, че като доказателство по смисъла на чл.415, ал.2 ГПК може да послужи както адресирано до заповедния съд заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на депозирането й в регистратурата на съда или данни за изпращането й по пощата, така и нарочно съдебно удостоверение за завеждането на исковата молба, издадено от съдебния състав, пред който е образувано исковото производство. Изразено е категорично разбиране, че съдът, разглеждащ заповедното производство, няма задължение да следи служебно дали заявителят е предявил иск до изтичане на срока по чл.415, ал.1 ГПК, включително в случаите, когато заповедното и исковото производство са висящи пред един и същ съдебен състав. Аналогични разрешения са дадени и с определение № 407/29.06.2012 г. по ч. т. д. № 267/2012 г. на ВКС, І т. о., с което жалбоподателят е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формираната задължителна практика не е противоречива, както се твърди в изложението, и различните състави на ВКС се придържат последователно към нея, за което сочи препращането в служебно известните на настоящия състав и достъпни чрез правно – информационната система „А.” определение № 452/25.06.2010 г. по ч. т. д. № 241/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 476/05.07.2013 г. по ч. т. д. № 2147/2013 г. на ВКС, І т. о., определение № 337/04.05.2012 г. по ч. гр. д. № 273/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 278/05.04.2012 г. по ч. т. д. № 240/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.
Произнасянето в обжалваното определение е съобразено изцяло със задължителната практика на ВКС, на част от която въззивният съд се е позовал изрично. Изводът за осъществяване на предпоставките по чл.415, ал.2 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение е обусловен от преценката, че доказателствата, които частният жалбоподател – заявител е изпратил до заповедния съд чрез куриер в последния ден от едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК /14.02.2013 г./ не са годни да установят релевантния за предотвратяване на последиците по чл.415, ал.2 ГПК факт – предявяването на иска по чл.422 ГПК преди изтичане на преклузивния срок по чл.415, ал.1 ГПК. Правилността на тази преценка не подлежи на проверка в стадия по допускане на касационното обжалване – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което евентуалната необоснованост на извода за доказателствената сила на представените пред заповедния съд доказателства е без значение за достъпа до касационно обжалване. След като правните изводи на въззивния съд са в съответствие със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.415, ал.2 ГПК, липсва основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Процесуалният въпрос за необходимостта от доказване спазването на срока за подаване на възражение по чл.414, ал.2 ГПК няма отношение към постановеното с обжалваното определение обезсилване на заповедта за изпълнение в хипотезата на чл.415, ал.2 ГПК. Поради неотносимостта на въпроса не се налага обсъждане на доводите за противоречивото му разрешаване от съдилищата и спиране на производството по частната касационна жалба с оглед висящността на образуваното пред ОСГТК на ВКС тълкувателно дело № 4/2013 г.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Ловешки окръжен съд определение по ч. гр. д. № 212/2013 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 517 от 13.06.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 212/2013 г. на Ловешки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :