3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
гр.София, 05.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1534 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Щ. срещу решение № 2673 от 17.12.2013 г., постановено по в. гр.д. № 3334 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 4140 от 23.09.2013 г. по гр. д. № 6297 по описа за 2013 г. на Варненския районен съд, Гражданско отделение, ХХІV състав, за отхвърляне на предявените от касатора против сдружение с нестопанска цел „А.Ф.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото и правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 4 611,31 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
В случаите на въведен от работника довод за злоупотреба с право предмет на делото ли е и установяването добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността? Дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и доколко работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл.8, ал.1 от КТ? Счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение в противоречие с цитираната от него практика на ВКС, поради което моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на това решение.
Ответникът по жалбата сдружение с нестопанска цел „А. Ф.” счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Р. Х. Щ. е била уволнена със заповед № 25 от 5.03.2013 г. на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, тъй като не притежава въведеното с нова длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност „директор” изискване за висше икономическо образование по специалността „счетоводство и контрол”. В исковата молба служителката е заявила, че уволнението и е израз на злоупотреба с право, като в подкрепа на твърдението си е посочила, че предходните и уволнения са били отменени от съда. Изтъкнала е, че веднага след възстановяването и на работа на 4.3.2013 г. отново е била уволнена поради въведено изискване да има висше образование и магистърска или бакалавърска степен по счетоводство и контрол. Според нея това образователно изискване не е мотивирано с оглед нуждите на сдружението, тъй като правомощията на директора не налагат такава промяна. Позовала се е на чл.4 от Х. на организацията, според която директорът не може сам да взема решения, касаещи финанси. Освен това стопанската дейност е била заличена от предмета на дейността на сдружението. За да отхвърлят исковете, съдилищата са обсъдили довода на ищцата за наличие на злоупотреба с право, приемайки го за недоказан. Посочили са, че въведеното образователно изискване е относимо към трудовите функции на ищцата и затова няма злоупотреба с право, а хартата има препоръчителен характер. Тези изводи на съдилищата не противоречат, а съответстват на практиката на ВКС по посочения от касатора правен въпрос. Когато работникът или служителят въведе в предмета на спора довод за злоупотреба с право посредством посочване на конкретни факти, от които може да се направи такъв извод, съдът е длъжен да се произнесе доколко работодателят е действал добросъвестно/решение № 428 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 254/2009 г. на ІV ГО на ВКС/. В обжалваното решение въззивният съд е спазил това изискване и е обсъдил довода на касатора. Съдът е съобразил също, че е изцяло в тежест на работника или служителя да проведе пълно и главно доказване на злоупотребата с право от страна на работодателя, тоест ищецът следва да установи, че единствената цел на работодателя е да постигне прекратяване на неговия трудов договор/решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 284/2012 г. на ІV ГО на ВКС/. Тъй като преценката дали промяната в образователните изисквания е за целесъобразност и принадлежи само на работодателя, за да има злоупотреба с право, тази промяна трябва да е напълно без значение за изпълнението на трудовите задължения и по никакъв начин да не е била необходима за нуждите на работата/решение № 416 от 3.12.2013 г. на ВКС по гр. д. №[ЕИК] г. на ІV ГО на ВКС/. В настоящия случай касаторът не е доказал безспорно наличието на злоупотреба с право, водещо до незаконосъобразност на уволнението. Въведеното изискване за наличие на висше икономическо образование може да послужи при изпълнение на работата на директора, без значение дали той има само съвещателен глас по финансовите въпроси. Финансови и счетоводни проблеми могат да възникнат при дейността на всяко юридическо лице, независимо дали извършва стопанска или нестопанска дейност. Следователно не може да се отрече правото на работодателя да въвежда такова образователно изискване с цел оптимизиране дейността на сдружението и съчетаване на повече функции в една ръководна длъжност. Затова не може да бъде прието за установено, че единствената цел на работодателя при промяна на образователното изискване е била да уволни касатора.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по повдигнатия от касатора въпрос не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2673 от 17.12.2013 г., постановено по в. гр.д. № 3334 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: