О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
София, 30.11.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 638/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И” А. /с предишно наименование „И” АД/, гр. В. срещу решение № 50 от 14.03.2009 г. по в. т. д. № 23/2009 г. на Великотърновски апелативен съд. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 237 от 16.12.2008 г. по гр. д. № 738/2008 г. на Великотърновски окръжен съд и е уважил предявения от „Т” Е. , гр. С. иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите на „И” А. , проведено на 30.06.2008 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Развити са подробни съображения срещу изводите на въззивния съд за допуснати нарушения при свикването на събранието, изразяващи се в неспазване на 45-дневния срок по чл. 115, ал. 4 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /в редакцията му към датата на провеждане на Общото събрание/, като се твърди, от една страна, че такова нарушение не е допуснато, а от друга страна, че в случая следва да намери приложение не цитираната норма, а нормата на чл. 223, ал. 5 от Търговския закон и предвиденият в нея 30-дневен срок, с оглед върховенството на Търговския закон спрямо Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Характерът на нормата на чл. 115, ал. 4 ЗППЦК и съотношението й с нормата на чл. 223, ал. 5 ТЗ, респ. отразява ли се нарушението на чл. 115, ал. 4 ЗППЦК на законосъобразността на Общото събрание, са посочени от касатора като въпроси, които са значими за изхода на конкретното дело. Поради това, че по тези въпроси липсва практика на Върховен касационен съд, по отношение на същите се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – „Т” Е. , гр. С. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, респ. същото да бъде оставено в сила, по съображения, изложени в писмен отговор от 30.06.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение на Великотърновски окръжен съд по гр. д. № 738/2008 г. и да уважи предявения от „Т” Е. , гр. С. срещу „И” А. /сега с наименование „И” АД/ иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите на това дружество от 30.06.2008 г., въззивният съд е счел, че същото е проведено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 115, ал. 4 ЗППЦК, тъй като не е спазен 45-дневният срок от изпращането на поканата за събранието заедно с материалите за същото до регулаторните органи – Комисия за финансов надзор, Централен депозитар и Българска фондова борса. Изложени са подробни съображения относно броенето на посочения срок, като е прието, че процесното Общо събрание е проведено един ден преди изтичането му. Като неоснователно е преценено възражението на ответника по иска, че за редовността на Общото събрание е достатъчно да е спазен 30-дневният срок по чл. 223, ал. 5 ТЗ за обявяване на поканата в Търговския регистър. В тази връзка съдебният състав е посочил, че доколкото дружеството е публично, то при свикването и провеждането на Общото събрание на акционерите в това дружество следва да бъдат спазени както императивните норми на Търговския закон и Устава, така и императивните разпоредби на специалния закон – Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Неоснователно е поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание ще е налице тогава, когато произнасянето по материалноправния или процесуалноправен въпрос се налага поради непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба и при липсата на съдебна практика, или в случаите, когато се налага изоставяне на вече създадена практика по приложението на същата норма. Сама по себе си обаче, липсата на практика на Върховен касационен съд не означава автоматично наличие на посоченото основание.
Поставеният от касатора въпрос за съотношението между чл. 223, ал. 5 ТЗ и чл. 115, ал. 4 ЗППЦК е непосредствено свързан с принципния въпрос за съотношението между общ и специален нормативен акт. По този въпрос обаче не съществува неяснота. Както в гражданскоправната теория, така и в съдебната практика, въпросът за конкуренцията между видовете правни норми според обхвата на случаите е получил своя категоричен отговор, а именно – при едновременно действие на две норми специалната норма отменя общата норма (Lex specialis derogat legi generali). Прилагането на посоченото правило поражда за съда задължението да прецени относимите към дадения случай правни норми и да приложи онази от тях, която се явява специална, т. е. нормата, която регулира по особен начин точно тази група случаи.
Теоретичното и практическо изясняване на посочения принципен въпрос предопределя отговора и на поставените от касатора конкретни въпроси за съотношението между общата норма на чл. 223, ал. 5 ТЗ и специалната норма на чл. 115, ал. 4 ЗППЦК и за последиците от нарушаването на последната. Оттук и изводът, че не са налице предпоставките на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 50 от 14.03.2009 г. по в. т. д. № 23/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: