О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
София, 18.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1947/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл. 280 ал.1 т.2 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Агенция „Митници“,чрез процесуален представител главен юрисконсулт Н. Й. срещу решение от 04.02.2016 г. по гр.д.№14 816/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав.
Касаторът излага оплакване,че в противоречие със закона е прието,че е пасивно легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ, тъй като Агенция „Митници“ не е правоприемник на Агенция „Пътна инфраструктура“.
В изложението на по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поддържа,че е налице основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за селектиране на касационната жалба. Поставя въпроса : може ли да се допусне конституирането на ответник по иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ,който е бил предявен като обективно кумулативно съединен с исковете по чл. 344 ал.1 т.1 и т.3 КТ на етап от производството, когато вече е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е признат за основателен обуславящият иск по чл. 344 ал.1 т.1 КТ ; гарантирано ли е правото на защита на ответника и равенството на страните в процеса при положение, че за новоконституирания ответник /при наличие на указания за конституирането му като легитимен ответник/ остава единствено задължението да изпълни съдебния акт, с който е уважен иска за възстановяване на работа.Счита, че този процесуално правен въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като обусловен от нормативната уредба, свързана с актуалната структура на Агенция „Митници“ и преобразуването на Национална агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерския съвет в Агенция „Пътна инфраструктура“ към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Намира, че искът за възстановяване на заеманата преди уволнението работа като акцесорен следва съдбата на главния иск за отмяна на уволнението като незаконно и уважаването му е обусловено, след като последният е признат за основателен. Конституирането на новия ответник на етап от съдебното производство, когато е налице влязъл в сила съдебен акт, с който уволнението е признато за незаконно, го лишава от възможност да реализира процесуалното си право на защита. Намира, че Агенция „Митници“ е следвало да бъде конституирана като ответник още от датата на правоприемството.
Поддържа се и допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК във връзка с въпроса: допустимо и законосъобразно ли е конституирането на Агенция „Митници“ като правоприемник на Агенция „Пътна инфраструктура“ в настоящото производство. Според касатора в решение по гр.д.№6249/2011 г. на СГС, съдът се е произнесъл, че това е недопустимо в сходно производство.
Ответникът по касационната жалба А. П. П. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Р. Т., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 31.08.2015 г. по гр.д.№13 258/2013 г. на Софийски районен съд, 63 състав С него ищецът-ответник по касационната жалба в настоящото производство, на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност изпълнител –контрольор в Агенция „Митници“, като негов нов работодател съгласно чл.123 ал.1 т.4 КТ. Субективно съединеният иск със същото правно основание, предявен срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ е отхвърлен и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила. Присъдени са разноски. Въззивното производство е образувано след като с решение № 409/ 13.11.2012 г. по гр.д.№1005/2011г.,поправено с решение № 28/ 29.01.2013 г. по същото дело на ВКС, ІV г.о. е обезсилено решение от 14.01.2011 г. по гр.д.№13141/2010 г. на СГС и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния СРС в частта относно предявения иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ. Първоначалното въззивно решение в останалата част, с която е потвърдено първоначалното първоинстанционно решение за уважаване на предявения от ищеца иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване незаконност на уволнението му, извършено със заповед № 3-419/15.10.2009 г. на директора на управление „Пътни такси и разрешителни“ към НА „Пътна инфраструктура“и отмяна на същата, както и за уважаване на предявения иск с правно основание чл.225 ал.1 КТ в размер на сумата 3 900 лв. за периода 17.10.2009 г.-17.04.2010 г.,ведно със законната лихва от 11.12.2009 г. до окончателното й изплащане, е потвърдено и е влязло в сила. Първата касация е допусната по процесуалноправния въпрос за процесуалната легитимация на работодателя да отговаря по искове за оспорване на уволнението,когато закритата част от предприятието му е преминала към предприятието на друг работодател. ВКС е приел, че искът по чл. 344 ал.1 т.2 КТ е бил насочен срещу ненадлежен ответник в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура“ като работодател-прехвърлител в хипотеза на правоприемство по чл.123 ал.1 т.4 КТ с Агенция „Митници“ като работодател-приобретател. За да постанови решението, предмет на настоящото дело, въззивният съд е посочил, че при новото разглеждане на спора в първата инстанция наред с първоначалния ответник Агенция „Пътна инфраструктура“ е конституирана и Агенция „Митници“ с оглед задължителните указания, дадени от касационния съд. Новоконституираният ответник се е бранил с правоизключващото възражение, че не е правоприемник на Управление „Пътни такси и разрешителни“. По делото са допуснати две съдебно-счетоводни експертизи, чиито заключения са кредитирани като компетентни и безпристрастни. От заключението на първата е установено, че между длъжността „изпълнител-контрольор“,заемана от ищеца и длъжностите „главен митнически специалист“ и „младши митнически специалист“ в митнически пункт –гр.Малко Т. има сходни трудови функции. Установено е също така, че между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Агенция „Митници“ е извършено приемане и предаване на дълготрайни материални активи с двустранно подписани приемно-предавателни протоколи, а активите на Управление „Пътни такси и разрешителни“ са преминали към Агенция „Митници“ след 17.10.2009 г.Повторната съдебно-счетоводна експертиза е изследвала щатните разписания на Агенция „Митници“- митнически пункт Малко Т. и на Агенция „Пътна инфраструктура“ от 2014 г., предходните щатни разписания от 2009 г. и щатните разписания на митница Б. от 2009 г.Вещото лице е установило,че по щатното разписание на Агенция „Пътна инфраструктура“ от 2009г. не съществува Управление „Пътни такси и разрешителни“ ,както и че е налице съвпадение на трудовите функции на главен специалист-контрольор и изпълнител-контрольор. Въззивният съд е проследил създаването, развитието и промените в Управление „Пътни такси и разрешителни“, а именно: създаването му и определяне на числения състав с ПМС № 252/07.11.1994,считано от 01.06.1994 г. като юридическо лице на бюджетна издръжка към Главно управление на пътищата; създаване на НА „Пътна инфраструктура“, със специализирано звено Управление „Пътни такси и разрешителни“ със статут на Главна дирекция, със ЗИД на Закон за пътищата /Държавен вестник бр.26/2000 г./;преобразуване на НА „Пътна инфраструктура“ в Агенция „Пътна инфраструктура“,в която не съществува като самостоятелна структура Управление „Пътни такси и разрешителни“ , със ЗИД на Закон за пътищата /Държавен вестник бр.75/2009 г./- чл.21, чл.10-е, ал.1 и 2 ,като думите НА „Пътна инфраструктура“ и Управление „Пътни такси и разрешителни“ са заменени с Агенция „Митници“; гранични звена на НА „Пътна инфраструктура“ са заменени с Агенция „Митници“ с ПМС № 270/13.11.2009 г. за изменение и допълнение на Наредба за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура за изминато разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях,като контролът за изпълнение на задължението за заплащане на винетна такса на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове се осъществява от Агенция „Митници“- чл.53 , ал.4,5 и 7 и са заличени думите : Управление „Пътни такси и разрешителни“. Въззивният съд е направил обобщаващ извод, че въз основа на цитираните нормативни актове дейността на Управление „Пътни такси и разрешителни“ е преминала към Агенция „Митници“ .Счел е, че на основание чл.123 ал.1 т.4 и т.7 и ал.2 КТ материалноправно пасивно легитимиран да отговаря е новият работодател, т.е. Агенция „Митници“. Позовал се е на задължителна съдебна практика на състав на ВКС по гр.д.№1654/2010 г., ІV г.о.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. За да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да докаже наличие на общо и допълнително основание . Общо основание е формулиран правен въпрос, който е от значение за решаващите изводи на въззивния съд, включен е в предмета на делото и е обусловил или подготвил изхода му. В случая изведеният въпрос е релевантен в неговата първа част, но не е обосновано наличието на твърдяното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Това не може да бъде сторено само с цитиране на законовия текст. Тъй като по настоящия спор има постановено решение по чл.290 ГПК, представляващо задължителна съдебна практика и което косвено дава на въпроса обратен отговор на този, който касаторът счита за правилен, вероятно се поддържа хипотезата точно приложение на закона, при създадена неправилна практика, чиято промяна се иска. Касаторът не е съобразил изискванията за обосноваване на това допълнително основание според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК-т.4, и не е изложил какъв е точния смисъл на прилаганата законодателна уредба според него, в какво се изразява противоречието между тълкуването, дадено от ВКС и което той предлага, каква нова практика трябва да се създаде. Освен това с решението по чл.290 ГПК правните въпроси, по които е било допуснато касационно обжалване получават окончателен отговор и не могат да бъдат пререшавани в рамките на същия правен спор. Съгласно чл.295 ГПК второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред ВКС само за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Следователно второто касационно обжалване не може да се допусне по същите правни въпроси, по които ВКС вече се е произнесъл при първата касация.В този смисъл и ТР №1/10.02.2012 г. по тълк.дело № 1/2011 г. на ОСГТК.
Въпросът в неговата втора част не е релевантен. Той е детерминиран от становището на касатора за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд и с него не може да бъде обосновано общо основание за селекция.
По втория въпрос следва да се има предвид изложеното по –горе, във връзка с първата част от първия въпрос. Не може да се поддържа основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК при положение,че по въпроса има създадена задължителна съдебна практика, освен с постановеното вече решение на ВКС по настоящия спор, така и с решение по гр.д.№ 1654/2010 г., ІV г.о. ,на което въззивният съд се е позовал. Твърди се,че приложеното решение на СГС е влязло в сила, но не са представени доказателства за това.Освен това като ответник по разгледания с него трудов спор е конституирана Агенция „Митници“.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство, които са установени с представения договор за правна защита и съдействие, с отбелязване на платено в брой възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № от 04.02.2016 г. по гр.д.№14 816/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на А. П. П. сумата 420 лв. направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: