О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София, 30.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 734 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК, във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Образувано е по частната жалба на В. М. И. от гр. Р., против определение без номер от 16 ноември 2009 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1* по описа на апелативния с. в гр. С. за 2009 г., с което е върната частната жалба на И. против определение без номер от 14 септември 2009 г. за връщане на частна касационна жалба на същия жалбоподател.
В частната жалба се сочи, че анонимен деловодител-секретар няма правомощия да иска държавна такса; докладчикът по делото не е съобразил, че делото е освободено от държавна такса от 2007 г. Излагат се и съображения по действията на първостепенния и въззивния с. , както и оплаквания по съществото на спора.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е допустима.
За да постанови атакуваното определение съдът приел, че частната жалба следва да се върне, защото не били изпълнени изискванията за внасяне на държавна такса.
Атакуваното определение е неправилно.
Частната жалба срещу определение на същия въззивен с. за връщане на частна касационна жалба е подадена по пощата на 5 октомври 2009 г. На 8 октомври 2009 г. съдия от апелативния с. разпоредил в седмичен срок да се внесе държавна такса от 15 лева. Това разпореждане било съобщено лично на молителя на 26 октомври 2009 г. Внасянето на държавна такса в рамките на производството обаче не е наложително предвид разпореждане без номер и дата по гр.д. № 4* по описа на Софийския градски с. за 2008 г. (л. 13 от първоинстанционното дело), с което заместник на председателя на СГС е освободил ищеца по спора – частният жалбоподател, от внасянето на държавна такса на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК. Освобождаването от държавна такса касае цялото производство по аргумент на чл. 83 ал. 2 от ГПК, поради което въззивният с. неправилно е приел, че невнасянето на държавна такса в случая е пречка за администрирането на частната жалба. Следва още да се отбележи, че напълно неоснователно частният жалбоподател твърди, че искането за внасяне на държавна такса е сторено не от съда, а от съдебен служител. Видно от постановените писмени съдебни актове, разпореждането за внасяне на държавна такса е само възпроизведено от съдебния служител, но не е инициирано от него.
В процеса на администриране на частната жалба апелативният с. следва да съобрази и искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ.
Освен искането за отмяна на определението на въззивния с. , частният жалбоподател иска и произнасяне на касационния с. по реда на чл. 123 от ГПК. Сочи се, че съдопроизводственият процес е недопустим повече пред съдия от СГС поради потулване на определение на същия с. , а и са потулени 25 броя дела с различни тълкувания по прилагането на ЗОДОВ и има конкретни дела срещу съдиите, поради което на основание чл. 123 от ГПК следва да се определи отговорен с. – оторизиран и безпристрастен.
Искането е неоснователно.
Недоволството на страна от актовете на съда не е основание по смисъла на чл. 123 от ГПК за определяне от страна на ВКС пред кой с. трябва да се предяви искът. Ако страната твърди наличие на основания за отвод на определени съдии, каквото всъщност по естеството си е оплакването, то процедурата за това е различна – чл. 23 от ГПК и следва да се реши при участието на самия съдия, както разпорежда ал. 2 на същия текст, поради което подобно искане следва да бъде отправено не до касационната инстанция, а до съответния компетентен съд. Определянето на компетентния с. по смисъла на чл. 123 от ГПК има предвид съвсем друга хипотеза, която очевидно не е приложима с оглед естеството на иска и твърденията на молителя.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен с. на Републиката, гражданска колегия, състав на четвърто отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение без номер от 16 ноември 2009 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1* по описа на апелативния с. в гр. С. за 2009 г.
ВРЪЩА делото за администриране на частната жалба на В. М. И. против определение без номер от 14 септември 2009 г. за връщане на частна касационна жалба на В. И. против определение № 673 от 20 май 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа на апелативния с. в гр. С. за 2009 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. М. И. за определяне на компетентен с. , пред който трябва да се предяви искът.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: