4
4
Определение по т. д. № 392/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 392/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_____
С., ____________2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Т. К.
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 392 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Е. Д. С. от гр. С. чрез процесуалния му пълномощник адв. К. Ч. срещу въззивно решение № 93 /06.11. 2009 г. по т. д. № 209 /2009 г. на Б. апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 6/03.04.2009 г. по гр. д. № 569/2008 г. на С. окръжен съд.
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против “В.” ЕООД, гр. С. иск с правно основание чл. 29 от ЗТР, за обявяване нищожност на вписване на промени, свързани с взети решения на проведено на 24.06.2008 г. общо събрание на дружеството за изключване на съдружника Д., за придобиване на дяловете на изключения от съдружника И. С. и за промяна в наименованието на правно-организационната форма на дружеството от ООД в ЕООД.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси, свързани с преценка за наличието или отсъствието на колизия между нормите на чл. 517, ал. 1 ГПК за вписване запор върху дружествен дял и разпоредбата на чл. 19 от ЗТР. Когато в търговския регистър не са вписани промени и е наложен запор на дружествен дял, дали след него следва да се извърши вписване на промени в дружеството или не следва да се вписва запорът и да се постанови отказ, тъй като е подаден след заявлението за вписване на промените, а оттук дали е налице нищожност на последващи вписвания до отпадане на наложения запор върху дружествените дялове, който въпрос, според жалбоподателя, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба в писмено възражение поддържа недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на конкретно и мотивирано посочване на основанията по допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът е не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, тъй като не е определил, макар и твърде общо, кой е правният въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Или не е осъществена е основната, общата предпоставка за достъп до касационен контрол.
По поставения от жалбоподателя общ въпрос, дори и да се приеме, че е относим към конкретния случай, не са налице допълнителните предпоставки по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Въпросът за наличието или отсъствието на колизия между цитираните норми е ирелевантен, предвид съдържанието на всяка една от тези норми – чл. 19 урежда реда за вписване на заявленията, постъпващи в търговския регистър, докато чл. 517, ал. 1 ГПК регламентира действието на запора върху дружествения дял и последиците от наложения запор. Дори и да се констатира несъответствие, то въпросната колизия между два нормативни акта би могла да се отстрани от решаващия съд посредством прилагане на правилата на ЗНА или при отчитане на съотношението общ/специален закон.
Отговорът на подобен въпрос е обусловен и от преценката на фактическия и доказателствен материал по делото, свързан с твърдения за нищожност на вписване, като правилността му може да се разглежда само по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Дали следва да се прилага ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС или същото е неприложимо към спора е въпрос, който отново води на първо място до преценка на въведените факти в конкретното съдебно производство и съпоставянето им с дефинираните случаи на нищожност на вписване в търговския регистър.
Въззивният съд се е позовал на цитираното тълкувателно решение, тъй като в случая е без значение дали вписването е постановено от съд или от длъжностно лице по регистрацията към Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията.
Не може да бъде споделено становището на касатора, че произнасянето на ВКС по посочения правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В случая не се касае до разпоредби, които да налагат тълкуването им извън установеното в практиката – т. е. изоставяне на едно и преминаване към друго тълкуване, а с това и да се приеме, че се налага даване на нови правни разрешения по прилагането на закона.
Останалите доводи в изложението са относими към проверка правилността на съдебния акт, тъй като се отнасят до преценка на изложени тези и твърдения за недостатъчна мотивираност, които не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 93/06.11.2009 г. по т. д. №209/2009 г. на Б. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: