4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№748
София, 19.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1513/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. М., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник адвокат М. Й., срещу решение № 2 от 02.01.2014 г. по в.т.д. № 1254/2013 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решението на Окръжен съд – Стара Загора по т.д. № 1080/2012 г., като в полза на ищеца са присъдени разноски за въззивното производство. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на С. П. М., че дължи на В. И. К., с ЕГН [ЕГН], сумата 12 820 евро по запис на заповед , издаден на 24.11.2008 г., с падеж 19.12.2008 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и сумата 502 лв. – разноски за заповедното производство, ведно с разноските пред ОС-Стара Загора.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно е разпределена тежестта на доказване в процеса, а въззивният съд не е дал указания на страните в тази насока, К. поддържа и доводи за неправилно неуважаване на доказателствените искания за установяване на поддържаните от ответника твърдения, че документите, на които ищецът основава вземането си, са подписани с оглед на обещание за предоставяне на паричната сума в заем и преди предаването й, но такива средства не са били предоставени.
Като релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са заявени процесуалноправни въпроси, относими към предмета на делото и тежестта на доказване на връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение. К. твърди наличие на допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на множество решения на ВКС, Търговска колегия, както и на решение по в.т.д. № 782/2012 г. на Окръжен съд – Шумен и решение по в.гр.д № 148/2010 г. на Апелативен съд – Б.. Поддържа се, че за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следва да се даде отговор на следните въпроси: при наведени от длъжника възражения за задълженията му по каузалната сделка между страните, как се изменя предметът на делото, следва ли да бъдат ограничавани страните при доказване на твърденията си относно каузалната сделка, с оглед на евентуалното изменение на предмета на делото”.
Ответникът по касация В. И. К., чрез процесуалния си пълномощник адвокат П. Я., оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита въззивното решение за правилно. По съображения в подаден по реда на чл.287 ГПК писмен отговор, моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения положителен установителен иск, въззивният съдебен състав, след самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, е приел за редовен от външна страна процесния запис на заповед, а от друга страна – за доказано съществуването на твърдяното от ищеца каузално правоотношение по договор за заем, при липса на данни за изпълнение на задължението на заемателя. Като неоснователни са преценени наведените от ответника възражения в отговора на исковата молба за липсата на отношения дали основание за издаване на записа на заповед. Съображенията на съда в тази насока са основани на изходящата от ответника разписка от 24.11.2008 г., в която е материализирано негово изявление за това, че е получил от ищеца сумата 12 850 евро в заем, като е отчетено, че истинността на този документ не е оспорена в процеса.
По отношение на тежестта на доказване в процеса, решаващият съд, съобразявайки твърденията в исковата молба за връзката между абстрактната и каузалната сделка, е приел, че именно ищецът следва да докаже твърдените от него обстоятелства, а ответникът може да релевира правопогасяващи възражения и да ангажира доказателства в тази насока. Относно разпределението на доказателствената тежест въззивният съд е допълнил/конкретизирал/ доклада по чл.146 ГПК на първата инстанция в публичното съдебно заседание на 06.12.2013 г., като страните не са възразили срещу допълнението и не са заявили нови доказателствени искания. Такива искания не са направени и с въззивната жалба на С. М..
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Правните въпроси, свързани с предмета на делото и съответно с разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, не биха могли да обосноват допускане на обжалването. Макар и да отговарят на общото изискване за достъп до касационно обжалване, не са налице поддържаните допълнителни предпоставки. Към настоящият момент вече е постановено Тълкувателно решение № 4/2013 г. и съобразно приетото в т.17 предмет на делото в тази хипотеза е съществуване на вземането, основано на записа на заповед, като при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, като всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията. В случая липсват данни за противоречие между разрешенията по правните въпроси, дадени от въззивната инстанция, с възприетите разрешения в цитираното тълкувателно решение, с което е уеднаквена съществуващата до постановяване му противоречива практика на съдилищата, включително и на ВКС. Предвид наличието на задължителна за съдилищата в Република България практика, не следва да се преценява цитираната от касатора казуална практика на ВКС, както и представените преписи от въззивни съдебни актове, нито се налага обсъждане на допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Следва изрично да се отрази, че в рамките на въпросите, за които касаторът поддържа последната допълнителна предпоставка е поставен и въпрос дали страните следва да бъдат ограничавани при доказване на твърденията си относно каузалната сделка. Този въпрос е относим изцяло към основанията за касиране и не би могъл да обуслови селективния критерий по чл.280, ал1 ГПК, а от друга страна оплакването за отхвърляне на доказателствени искания на ответника по иска са неотносими към въззивното производство, предвид липсата на такива искания и съответно произнасяне от страна на въззивния съд.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2 от 02.01.2014 г. по в.т.д. № 1254/2013 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: