О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
София, 30.11.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 625/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “З” О. , гр. В. срещу решение № 65 от 02.04.2009 г. по в. т. д. № 60/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 472 от 05.11.2008 г. по т. д. № 387/2006 г., са уважени предявените от “Т” О. , гр. В. срещу “З” О. , гр. В. искове: иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 10 769 лв. – остатък от цената на извършени строително-монтажни работи по фактура № 9081/08.08.2005г. и за сумата 1 358.88 лв. – част от цената на извършени строително-монтажни работи по фактура № 7455/06.10.2004 г., заедно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба 04.05.2006 г. до окончателното им изплащане; иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 264.34 лв. и 1 057.42 лв. – обезщетение за забавено плащане съответно за периода от 10.10.2004 г. до 01.05.2006 г. върху първата сума и за периода от 10.08.2005 г. до 01.05.2006 г. върху втората сума.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като моли за отмяната му и за отхвърляне на исковете. Счита за несъответстващ на събраните по делото доказателства изводът за осъществяване на процесните строително-монтажни работи и за тяхното приемане, като твърди, че представените две фактури не са достатъчно доказателство за това, доколкото липсват актове образец 19 и другите изискуеми документи, предвидени в Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Изразява несъгласие и с отхвърлянето на насрещните му претенции с предмет цедирани вземания, релевирани чрез евентуално възражение за прихващане, Като неправилно в тази връзка е определено становището на въззивния съд, че цесиите нямат действие спрямо длъжника поради несъобщаването им по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД с аргумента, че за тях длъжникът следва да се счита уведомен с представянето по делото на договорите.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допускането на касационното обжалване на въззивното решение с твърдението, че същото е постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и при противоречива практиката на съдилищата по въпроса налице ли е приемане на извършените строително-монтажни работи ако не са съставени съответните документи за приемане по смисъла на Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, както и в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по въпроса за валидността на договора за цесия.
Ответникът по касация – “Т” О. , гр. В. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор от 29.05.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да уважи предявените от “Т” О. , гр. В. срещу “З” О. , гр. В. искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и обусловените от тях акцесорни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Варненски апелативен съд е приел, че събраните по делото доказателства – договор от 23.03.2005 г.; двустранно подписани фактури; приемо-предавателни протоколи от 06.10.2004 г. и показанията на свидетеля И, служител /инвеститорски контрол/ на дружеството-изпълнител – установяват безспорно възникването на правоотношение между страните с предмет извършване на строително-монтажни работи на процесните обекти, както и приемането на същите без възражения. Като неоснователно, с оглед презумпцията по чл. 301 ТЗ, е преценено възражението на ответника по исковете, че двата приемо-предавателни протокола не са подписани от законния представител на дружеството, а от друго лице. Без уважение е оставено и възражението на ответника за прихващане с вземания за вреди от некачествено изпълнение на строително-монтажните работи. По отношение на вземанията, които са придобити от ответника чрез договори за цесия , съдът е приел, че прехвърлянето им не е произвело действие спрямо ищеца-длъжник по тях, предвид неизпълнение на процедурата по съобщаване съобразно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. По отношение на вземането за вреди от некачествено изпълнение на процесните строително-монтажни работи, решаващият състав е счел, че същите са преклудирани, предвид обстоятелството, че не е направено своевременно възражение по реда на чл. 254, ал. 3 ЗЗД, доколкото се касае за недостатъци, които е следвало да бъдат установени към момента на извършване на 72-часовите проби. Поради липса на изрична конкретизация на вземането по т. 3.2. за вреди от некачествено изпълнение на работите в хотелите “Х” и “В” е счетено, че възражение за прихващане с това вземане не е направено и същото не е обсъждано.
С оглед твърденията на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на конкретното дело, тъй като решаването им обуславя уважаване на предявените искове и отхвърлянето на възражението за прихващане, т. е. осъществена е общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не са налице обаче допълнителните условия, специфични за поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
На първо място, не може да се счете за доказано противоречие на въззивното решение с практиката на Върховен касационен съд. Не само в представеното от касатора решение № 1* от 06.12.1999 г. но гр. д. № 972/1999 г. на V г. о., а и в много други свои решения, Върховен касационен съд посочва, че приемането на извършената работа по смисъла на чл. 264 , ал. 1 ЗЗД включва не само фактическото получаване на изработеното, но и изявлението на поръчващия /изрично или мълчаливо/ дали изработеното съответства на възложеното с договора. Постановеното от Варненски апелативен съд решение не е в отклонение от тази практика. В него е изследван въпросът дали е налице приемане на процесните строително-монтажни работи без възражения от страна на възложителя, като положителният извод в тази насока е направен на база събраните по делото доказателства /писмени и гласни/, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, т. е. този извод е резултат от конкретната преценка на съда като част от същинската му правораздавателна дейност. А доколко изводът е обоснован и правилен – проверката на същия е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по неговото допускане.
По посочения въпрос не е осъществено и второто поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представеното решение № 124 от 2006 г. по гр. д. № 77/2006 г. на Пловдивски апелативен съд е постановено при факти и доказателства, различни от тези по настоящото дело. В него извършването и приемането на възложените строително-монтажни работи е счетено за недоказано поради обстоятелството, че фактурата, в която е посочена тяхната стойност, не е подписана от възложителя и поради непредставянето на цитирания в нея акт образец 19. Докато в настоящия случай, освен двустранно подписани фактури, извършването и приемането на строително-монтажните работи е доказано с представените приемо-предавателни протоколи и с показанията на свидетеля, посочен от самия възложител. Ето защо, не може да се счете, че съществува противоречие между двете решения.
Що се отнася до решението на Софийски градски съд по гр. д. № 1122/2004 г., същото не следва да бъде съобразявано при преценката по чл. 288 ГПК, тъй като липсват данни същото да е влязло в сила.
На второ място, неоснователно е твърдението за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховен касационен съд по въпроса за действието на цесията. Точно обратното – обжалваното решение е в съответствие с трайната практика на Върховен касационен съд, според която прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника след като същият бъде уведомен от стария кредитор /цесионера/ и че извършеното от новия кредитор съобщаване на цесията е ирелевантно. В този смисъл именно са и двете решения, на които касаторът се позовава – решение № 244 от 23.01.1960 г. по гр. д. № 8461/59 г. на ІІІ г. о. и решение № 1* от 12.11.1996 г. по гр. д. № 29/1996 г. на V г. о. Нещо повече, въпросът за действието на цесията /неправилно определен от касатора като въпрос за валидността на цесията/ е разрешен по задължителен за съдилищата начин в Тълкувателно решение № 1* от 11.11.1954 г. на ОСГК на Върховен съд, а също и в постановеното по новия процесуален ред на чл. 291 ГПК решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
При посочения изход на делото, на основание чл. 78 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 1 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 1* от 26.05.2009 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 65 от 02.04.2009 г. по в. т. д. № 60/2009 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА “З” О. , гр. В. да заплати на “Т” О. , гр. В. разноски по настоящото дело в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: