Определение №749 от 19.11.2013 по ч.пр. дело №6989/6989 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 749

София, 19.11.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №6989/2013 година.

Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№1785/10.6.2013 г., подадена от адвокат Р. Д. – процесуален представител на ищеца В. М. С. от [населено място] против определение №312/03.10.2013 г. по ч.гр.д.№4660/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба, вх.№1785/10.6.2013 г., подадена от посоченото лице, против въззивно определение №204/03.6.2016 г. по ч.гр.д.№205/2013 г. по описа на Видинския окръжен съд, ІV-ти граждански състав, с което е потвърдено определение №366/20.3.2013 г. по гр.д.№142/2013 г., с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено.
С обжалваното определение е прието, че процесният случай попада в хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК, тъй като цената, както на предявените искове, така и на техния сбор е до 5000 лева, а именно 2400 лева – основно вземане, и 600 лева – обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД.
В частната жалба се поддържат оплаквания за процесуална незаконосъобразност.
Ответникът по частната жалба и ответник по исковата молба – ТД на НАП – В. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба и взе предвид отговора на ответниците по частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на състав на І г.о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, която предвижда, че “Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.” В процесния случай цената на всеки от предявените искове е до 5000 лева, съответно 2400 лева и 600 лева. Противното означава да се постанови недопустим съдебен акт.
Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №312/03.10.2013 г. по ч.гр.д.№4660/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top