О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
Гр. София, 20.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 17.12.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 2677/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК, вр. чл.396 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ВИКИНГ МЕДИКАЛ БЪЛГАРИЯ ООД, чрез К. В. – управител, приподписана от процесуален пълномощник, срещу определение № 2620/01.08.2019 г. по ч. гр. д. № 3763/2019 г. на АС – София, ТО, 5 състав, с което, след отмяна определение № 17348 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 9276/2019 г. на СГС, ГО, 3 брачен състав, е допуснато обезпечение на бъдещи искове по чл.327 ал.1 ТЗ и чл.92 ал.1 ЗЗД в полза на Б.БРАУН МЕДИКАЛ ЕООД срещу ВИКИНГ МЕДИКАЛ БЪЛГАРИЯ ООД за заплащане на 846 818.57 лв., от които сумата 749 900.47 лв. представлява сбор от вземания по фактури, издадени в периода от 04.09.2018 г. до 12.06.2019 г. по договор за доставка на стоки от 23.05.2017 г.; и сумата 96 918.10 лв. – сбор от вземания за неустойки по всяка фактура до датата на депозирането в съда на молбата за обезпечаване на иска – 15.07.2019 г., чрез налагане на запор на вземания на ответника по бъдещия иск към трети лица, съответно индивидуализирани, както и по банкови сметки в изброените в определението банки.
В частната касационна жалба се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Оспорват се изводите на въззивния съд за липса на прекомерност на обезпечителните мерки, респ. за липса на неоправдано обременяване на правната сфера на ответника. Излага се, че на практика съдът е блокирал изцяло търговската дейност на ответника. Оспорват се и мотивите, че защитата си ответникът може да осъществи по реда на чл.507а – 508 ГПК. Твърди се, че ищецът не е представил достатъчно убедителни доказателства относно основателността на бъдещия иск, поради което съдът е следвало да поиска парична или имотна гаранция. Моли се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и молбата на Б.БРАУН МЕДИКАЛ ЕООД да бъде отхвърлена.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се основава на следните формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси – относно необходимостта от конкретна преценка от страна на съда коя обезпечителна мярка е подходяща и следва ли тя да е адекватна /да съответства/ на заявената обезпечителна нужда, както и в кои случаи съдът постановява предоставянето на парична или имотна гаранция в обезпечителното производство, като се твърди, че въззивният съд е разрешил посочените въпроси в противоречие с практиката на ВКС – съответно посочена, основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на исканото обжалване, както и основателността на жалбата. Представя удостоверение от ЧСИ В. Л. с рег.№ 780, от което е видно, че в притежаваните от ответника по бъдещия иск банкови сметки няма авоари, а от отговорите на третите задължени лица става ясно, че сумата, предмет на обезпечителната заповед, не е обезпечена изцяло.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, поради което е допустима.
При съобразяване на основанията по чл.280 ГПК обаче се налага извод, че обжалваното определение не следва да се допуска до касационна проверка. По отношение на първия формулиран от частния жалбоподател въпрос се констатира, че въззивният съд е извършил конкретна преценка въз основа на данните по делото, дали поисканите обезпечителни мерки са подходящи и адекватни на обезпечителната нужда, поради което липсва противоречие с практиката на ВКС. Обосноваността и законосъобразността на тази преценка е извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл са задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Въпросът кога съдът следва да поиска парична или имотна гаранция също не е разрешен в противоречие с цитираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК определения по чл.274 ал.3 ГПК. Въззивният съд, изследвайки приложените по делото писмени доказателства, е намерил същите за достатъчно убедителни, за да уважи молбата по чл.390 ГПК. В този случай той може, но не е длъжен да определи гаранция като условие за издаване на обезпечителната заповед.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че в случая не са доказани допълнителните предпоставки за селектиране на частната касационна жалба за разглеждане по същество, поради което исканият достъп до касационен контрол следва да бъде отказан.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2620/01.08.2019 г. по ч. гр. д. № 3763/2019 г. на АС – София, ТО, 5 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: