О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
Гр.София, 16.12.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 663 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б”ЕАД, гр. С. срещу решение № 198/16.03.2009г., постановено по гр.д. № 22/09г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решението от 15.08.2008г. по гр.д. № 862/07г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на М. Д. М. и Т. З. М. сумата от 23512.56 евро на основание чл.92 ЗЗД, ведно със законната лихва от 09.03.2007г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на противоречието му с постоянната практика на ВКС.
Ответниците М. М. и Т. М. , гр. С. оспорват касационната жалба и възразяват, че не са налице въведените основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявеният иск за заплащане на неустойка за забавено изпълнение на задължението на продавача да предаде на купувачите владението на имота, Софийският апелативен съд е приел, че съгласно сключения между страните предварителен договор, както и според окончателната сделка това задължение е следвало да се изпълни в срок до 15.09.2005г. с приемо-предавателен протокол. От фактическа страна решаващият състав е изложил съображения, че не е доказан фактът на предаване на владението в срок, поради което е присъдил уговорената неустойка за периода от 15.09.2005г. до 30.12.2005г. в размер на 366 евро на ден. Срокът за изпълнение и размерът на неустойката са определени по т.8 от нотариалния договор, а направеното възражение на продавача за противоречие на клаузата за неустойка с добрите нрави е счетено за неоснователно, поради съществуващата уговорка за максимален размер, до който неустойката би могла да се начислява.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Според касатора въззивното решение е недопустимо и постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС по въпроса, че “делото следва да се гледа в рамките на очертания с исковата молба предмет”. Конкретните съображения са, че претенцията на ищците се основавала на чл.10.2 вр. с чл.12.2 от предварителния договор, докато апелативният съд присъдил неустойката съгласно т.8 от нотариалния акт.
Твърдението на касатора не съответства на изложението на обстоятелствата в исковата молба. Изрично ищците са посочили, че претендират неустойка за забава в изпълнение на задължението на продавача за предаване на владението на имота, уговорена в размер на 366 евро на ден, но не повече от 36600 евро съгласно чл.10.2 и т.12.2 от предварителния договор и т.8 от нотариалния акт. Въззивният съд е съпоставил клаузите на предварителния и на окончателния договор и е приел, че окончателният договор в тази част възпроизвежда съдържанието на предварителния.
По тези съображения ВКС намира, че липсват основания, които да обусловят приложното поле на касационното обжалване.
Второто въведено основание по чл.280, ал.1 ГПК е формулирано като противоречие на въззивното решение с постоянната практика на ВКС по чл.309 ТЗ във вр. с чл.92 ЗЗД и чл.26 ЗЗД, доколкото не било обсъдено обстоятелството, че неустойката противоречи на добрите нрави и е прекомерна. Договорът не представлявал търговска сделка, сключена между търговци, и забраната за намаляване на неустойката не се прилагала.
Върховният касационен съд в практиката си по допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК е последователен, че значимите материалноправни въпроси следва да бъдат посочени от касатора, не като общотеоретични проблеми, а единствено с оглед на конкретните правни съображения, развити от въззивния съд в обжалваното решение. Съставът на САС не е отказал намаляване на неустойката поради характеристиката на сделката като търговска, а е обсъдил възражението за нищожност на уговорката поради противоречие с добрите нрави. Доколкото позоваването на чл.26 ЗЗД е направено твърде общо /при съпоставяне на цената по договора с максималния размер на неустойката/, въззивният съд е коментирал именно тази уговорка – за определеност на обезщетението, при което липсата на краен срок за начисляване е обвързана с дължимост на конкретна, максимална по размер сума. Следователно въпросът по чл.280, ал.1 ГПК би следвало да се изведе от правните доводи на решаващия състав, което касаторът не е сторил.
Извън горните съображения са налице решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, касаещи въпросите за нищожност на клаузата на неустойка поради противоречието й с добрите нрави: Решение №1/10.02.2009г. по т.д. № 372/08г. І т.о., Решение № 4/25.02.2009г. по т.д. № 395/08г. І т.о., Решение № 16/16.06.2009г. по т.д. № 430/08г. ІІ т.о. и Решение № 39/04.08.2009г. по т.д. № 526/08г. ІІ т.о. В този смисъл, в практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се включват решенията по чл.290 ГПК, като това основание изключва прилагането на хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 198/16.03.2009г., постановено по гр.д. № 22/09г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: