О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 15.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 5572/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. И. Б., представляван от адв.К., срещу въззивно решение №317 от 03.07.2013год. на Окръжен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№ 508/2013год. в частта, с която е потвърдено решение №186 от 21.02.2013 г. по гр.д. №2981/2012г. на В. в частта, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ч. И. Б. против Г. П. М. иск с правно основание чл. 240 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 400 лв., претендирана по договор за паричен заем от 1.11.2009 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.7.2012г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните оплаквания за неправилност и необоснованост на решението поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Изложението преповтаря по същество касационната жалба, като се поддържа, че поради непрецизен анализ на доказателствата и поради допуснати процесуални нарушения като отказа да се уважи искането за преразпит на свидетел, съдът е достигнал до грешни крайни изводи.
Ответникът по касационната жалба – Г. П. М., не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР№1/19.02.2010г., преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 от ГПК , съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
В процесния случай касационната инстанция констатира, че и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли при нередовна искова молба – доколкото е налице несъответствие между обстоятелствена част на исковата молба, съдържаща факти относими към заемно правоотношение и такива, относими към претенция за неоснователно обогатяване, произтичащо от запис на заповед, и петитум, който сочи на иск по чл.531 ТЗ. Задължение за въззивният съд е както да посочи правната квалификация на иска / поради положението му на инстанция разглеждаща спора по същество/, така и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба, с оглед определяне именно на тази правна квалификация – арг. чл. 129 и чл. 130 ГПК. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед въззивния характер на второинстанционното производство, регламентиран и от действащия ГПК, т. 4 на ТР на ОСГК на ВКС на РБ № 1/2001г. не е загубила своето значение, поради което неизпълнението на дадените с нея указания установяват и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Констатираният в рамките на служебно извършената проверка порок е достатъчно основание касационното обжалване да се допусне.
Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол.
Касаторът Ч. И. Б. следва да внесе държавна такса в размер на 108лв. за касационно разглеждане на делото в едноседмичен срок от съобщаването, като в същия срок представи вносен документ. При неизпълнение на указанието жалбата ще бъде върната, а производството – прекратено.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №317 от 03.07.2013год. на Окръжен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№ 508/2013год. в обжалваната част.
Указва на касатора Ч. И. Б. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 108лв. и да представи в същия срок вносен документ за това, в противен случай производството ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: