О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 16.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 6050/2015год.
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3 и чл. 402 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Г. Ц. срещу въззивно определение № 648 от 29.09.2015г. по в.ч.гр.д.
№ 489/2015г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2479 от 09.07.2015 г. на Варненския окръжен съд по гр.д.
№ 2544/2012г., в частта, в която е отменено допуснатото с определение
№ 2616/18.09.2012г., по делото обезпечение на предявените от Е. Г. Ц. срещу Б. Д. К., искове, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на производството по изп.д.
№ 20127190400416 по описа на ЧСИ С. Я..
В частната касационна жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното определение и се претендира неговата отмяна, в обжалваната му част, и оставяне в сила на наложената обезпечителна мярка.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, жалбоподателят сочи като основание за допускане на касационно обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос от процесуално естество, който е обусловил изхода на спора и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „Кога правният спор се счита за приключил и кога отпада обезпечителната нужда, когато е допуснато обезпечение на иск с основание унищожаване на сделка, като сключена в резултат на измама, при условие, че все още не е приключило образуваното наказателно производство“.
Ответната страна Б. Д. К. е изразил становище за неоснователност на предявената частна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като прецени данните по делото, приема следното :
Определенията на съда по обезпечение на иска /чл. 390, ал. 1 и чл. 396, ал. 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки /чл. 402, ал. 2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане, съгласно задължителната практика на ВКС, приета с ТР № 1 от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2010 г., с изключение на хипотезата по чл. 396, ал. 2 ГПК/Доп. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./, при която подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение за иска, когато първоинстанционният съд е отказал исканото обезпечение.
В случая въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е отменено допуснатото обезпечение по молба на ответника Б. К., тъй като правният спор, който е бил обезпечен, е разрешен с влязло в сила решение, поради което е отпаднало основанието за налагане на конкретната обезпечителна мярка, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Това определение не е и от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Това е така, тъй като такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство – изискване на което въззивният акт не отговаря. В този смисъл постановеното въззивно определение е окончателно и не подлежи на касационен контрол.
С оглед на изложеното, частната касационна жалба се явява процесуално недопустима и като такава не подлежи на разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател по искането за допускане на касационно обжалване и тези по съществото на частната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р ЕД Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Е. Г. Ц. срещу въззивно определение № 648 от 29.09.2015г. по в.ч.гр.д. № 489/2015г. на Варненския апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, в едноседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :