5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 24.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №866/2011 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. И. В. срещу решение от 17.02.2011г по гр.дело № 5313/2009г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 24.02.2009г на Софийски РС е уважен иск срещу касаторката и на основание чл. 42 б.”б” вр чл. 25 от ЗН и е прогласена нищожност на саморъчно завещание .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с конкретни решения на Върховния касационен съд и основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по четири на брой процесуални въпроса: може ли съдът да приеме,че е спорно авторството на сравнителен материал , когато този сравнителен материал е представен от оспорващата завещанието страна; може ли съдът да основе изводите си на избрани доказателства ,без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги приема за недостоверни;има ли ищецът правен интерес да установява нищожност на завещание ,като форма на защита на право на собственост по наследяване ,което би защитил с иск по чл. 108 от ЗС ;тъждествени ли са като съдържание понятията документ и образец – част от сравнителен материал, следва ли сравнителните образци да представляват годно доказателство по смисъла на чл. 180 от ГПК . Изтъкнатата съдебна практика по прилагането на чл. 157 е чл. 157б от ГПК (отм) в обосновка на основание по първия , втория и четвъртия въпрос , е извън задължителната ,т.е по същество се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК,по втория въпрос се сочи и противоречие с ППВС №7/1965г на ОСГК ,а основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се обосновава с оскъдност и липса на практика по поставените въпроси .
В отговор ответницата по жалбата Л. П. Р. оспорва да е налице основание за допускане до обжалване ,претендира разноски по реда на чл. 7 ал.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения. Подробни съображения са развити от адв. А.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Изведени са няколко процесуалноправни въпроса , свързани с предоставяне и посочване на сравнителен материал – образци от почерк на починало лице , за нуждите на съдебно- почеркова ексеприза , когато авторството на оспорено с иска саморъчно завещание е от решаващо значение.
При възприето в конкретния случай от съда експертно заключение ,дадено при условни и спорни образци от почерк на починалия завещател , със същински предмет на изследване дали образците по сравнителния материал и оспорваното от към авторство саморъчно завещание са изпълнени от едно и също лице , първият от въпросите по изложението формулира тезата на защитата за приложимост на доказателствено правило , че щом оспорващата авторството страна сочи сравнителен материал от почерк (в случая изискан от трето лице по реда на чл. 153 от ГПК ,отм.)и съдът го включва в обема на заданието по чл. 157б от ГПК (отм), то страната обвързва себе си с твърдение за авторството в смисъл , че образците са от почерка на завещателя ,а съдът има задължение да приеме и безусловно да изхожда това твърдение .
Няма подобно доказателствено правило, нито се прилага съдебна практика , в която Върховен касационен съд да е следвал изтъквания от защитата ред на разсъждение , при поставена на почерковата експертиза задача с предмет на изследване,съобразен с условността на образците от почерк и спорния им характер ,както е по настоящето дело с определение на въззивния съд от 14.01.2010г. Уточнението в задачата , внесето при допускане на нова тройна експертиза от въззивния съд по настоящето дело , е било предопределено от спорния характер на образците сравнителен материал от към авторство . Точно поставената задача е довела и до точни отговори от страна на вещите лица ,мотивирало е съда да приеме това заключение ,като сам да се заеме с преценката кой от спорните сравнителни образци може да се свърже с авторството на починалия Б. при конкретните обстоятелства. Видно от мотивите на приложеното решение № 786/2009 по гр.д.№6231/2007г на ВКС,случаят по това дело е бил друг . Втория въпрос по изложението , може ли съдът да основе изводите си на избрани доказателства ,без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги приема за недостоверни, няма връзка с решаващите съображения на въззивния съд и преформулира касационно оплакване, основано единствено на поддържаната като първи въпрос теза . Преценка на доказателствата не липсва в обжалваното решение, неотносимо в случая е цитирана тълкувателна и казуална практика на ВКС по въпроса за „обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност” Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 от ГПК .
Необосновано е съпоставянето ,предвид на което се твърди липса на правен интерес от иска и се поставя третия по ред въпрос в изложението , има ли ищецът правен интерес да установява нищожност на завещание ,като форма на защита на право на собственост по наследяване ,което би защитил с иск по чл. 108 от ЗС. Защитата произволно счита , че искът по чл. 42б.”б” вр чл.25 ал.1 от ЗН ,който е за установяване на нищожност ,е иск за установяване правото на собственост ,тъй като е в негова „защита” .Само установителен иск за собственост би се оказал недопустимо предявен при отнето владение и наличие на друго защитно средство ,каквото е иска по чл. 108 от ЗС Поради това цитираната и приложена съдебна практика ,в която е разрешен този въпрос , няма връзка с предмета на спора и не държи сметка за основанието на иска в настоящия случай
Неотносим и без връзка с изхода на спора се оказва и четвъртия по ред въпрос , тъждествени ли са като съдържание понятията документ и образец – част от сравнителен материал. В изложението се поддържа неприемлива обосновка на значението , което би имало за делото изтъкването на соченото различие в понятията : тъй като между сравнителен образец и документ има разлика , според защитата съдът не може да изтъква разликата между подписан и неподписан частен документ и ако го е направил , значи е игнорирал доказателства . При горната обосновка на въпроса , отговор в поддържаната насока ,т.е че в понятията не е налице тъждество по съдържание , няма да предопредели друг ,различен решаващ извод :за съда има разлика дали частния документ, когато обсъждания сравнителен материал представлява такъв документ , е подписан или не е подписан от лицето , за които се твърди или предполага да е негов автор . Въззивният съд се е позовал на правилото на чл. 180 от ГПК , за да обоснове защо не приема за установено част от спорния сравнителния материал да е авторски на лицето Б. Р. – липсвал е подпис или друго писмено означение, скрепващ текста с авторството на това лице. Даденото разрешение не е в противоречие с приетото в решение № 786/2009 по д.№66231/07 на ВКС, в същото липсва правен коментар по поставения въпрос .
Ето защо , поради неотносимост на въпросите към решаващите съображения на съда , значими за изхода на делото , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о не приема довода за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК По второто , евентуално сочено основание , липсва и същинска обосновка .
Искането на пълномощника на ответницата по жалбата , да бъде осъдена касаторката В. да заплати на защитата възнаграждение в минималния размер по наредбата ,е неоснователно. По делото е налице пълномощно от първа инстанция с договорено там възнаграждение между ищцата по делото и нейния адвокат, не е налице обстоятелство , което да изключи принципа на чл.78 ал.1 от ГПК, че на присъждане да подлежат извършените разноски.
Воден от горното ВКС ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 17.02.2011г по гр.дело № 5313/2009г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .