2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№75
Гр.София, 03.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 209 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма], [населено място] срещу решение от 14.10.2010г., постановено по гр.д.№ 5414/09г., в частта, с което Софийският градски съд е оставил в сила решение от 05.03.2009г. по гр.д.№ 1537/08г. на Софийския районен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма] сумата от 3536.40 лв. на основание чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ и сумата от 1680.32 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основана на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезпечение по застраховка “Гражданска отговорност”, предвид на направеното от ищеца плащане на обезщетение по застраховка “Пълно каско” на собственика на увредения автомобил. Размерът на обезщетението е определен по пазарната стойност на ремонта на автомобила към датата на настъпване на събитието, а не изцяло в претендирания размер на сумата, платена на сервиза, извършил ремонта.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя процесуалния въпрос за приетите за доказани факти и обстоятелства по делото, за които се спори и за които не са ангажирани доказателства, както и за приложението на нормата на чл.305 ТЗ.
Въведените въпроси са отномиси към правилността на решението и представляват основания по чл.281, т.3 ГПК. Не са налага да се дават принципни отговори, тъй като същите се съдържат в законовите разпоредби, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Първият въпрос е фактически, дали в отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че липсва плащане на сервиза, извършил ремонта, а вторият – с оглед на твърдението на касатора, че не е налице такова плащане, след като липсвали данни за заверяване на сметката на получателя на сумата по представения от ищеца платежен документ. Възражението е обсъдено подробно в мотивите на въззивния съд и следователно не е налице хипотеза, при която съдът не се е произнесъл по направен от страната довод. В изложението към касационната жалба се застъпва тезата, че това възражение следва да се счита включено в заявеното оспорване на исковете по основание и размер, която, от друга страна, не кореспондира с конкретното оспорване на реквизитите на банковия документ, направено с въззивната жалба.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.10.2010г., постановено по гр.д.№ 5414/09г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.